Намирам Джиту, скрит в един килер.
В ръка държи найлоново пликче с някакво жълтеникаво вещество вътре. Отваря го така, че да обхване носа и устата му, и дълбоко вдишва, притискайки дъното на пликчето към лицето си. Дрехите му миришат на боя и разтворител. Кожата около носа му е изрината. Устата му е потна и лепкава. След като вдишва, полузатворените му очи добиват стъклен блясък и главата му започва да трепери.
— Джиту!… Джиту! — разтърсвам го аз. — Какво правиш?
— Не ме закачай — казва той със сънлив глас, — аз се нося по въздуха. Спя върху облак.
Удрям го. Той изплюва черна храчка.
По-късно ми обяснява:
— Пристрастен съм към лепилото. Купувам си го от обущаря. Лепилото прогонва глада и болката. Виждам ярки цветове, а понякога и майка си.
Моля го да ми даде да опитам. След като го вдишвам, се чувствам малко замаян, подът под краката ми сякаш се раздвижва и аз започвам да виждам разни образи. Виждам Висока жена, облечена в бяло сари, която държи бебе в ръцете си. Духа вятър и развява косите й пред лицето. Но бебето протяга малката си ръчичка и отмахва кичурите, за да открие лицето й. Вижда две хлътнали очи, изкривен нос, остри зъби с прясна червена кръв по тях и гъсеници, пълзящи от гънките на сбръчканата й кожа, провиснала над челюстта и. Бебето изпищява от ужас и пада от ръцете й.
Повече никога не опитвам лепило.
Междувременно музикалното ни обучение стига до своя край. Учителят е изключително доволен от напредъка на Салим.
— Вие вече усвоихте изкуството на пеенето. Остава ви само един урок.
— Какъв е той?
— Бхаджаните на Сурдас.
— Кой е Сурдас?
— Най-прочутият от всички певци бхакти47, създал хиляди песни в прослава на бог Кришна. Един ден паднал в изоставен кладенец и не могъл да се измъкне. Останал там шест дни. Постоянно се молел и на седмия ден чул как един детски глас му казва да протегне ръце нагоре, за да му помогне да излезе. Така Сурдас се измъкнал от кладенеца, но детето изчезнало. Това момче бил не друг, а самият бог Кришна. След тази случка Сурдас посветил живота си на създаването на песни в негова прослава. С еднострунен ектар в ръце, той започнал да пее песни, обрисуващи детството на Кришна. — И учителят запява. — Акхиян Хари даршан ки пязи. Очите ми са жадни да те видят, господарю Кришна.
— Защо да са жадни очите му? — питам аз.
— Не ви ли казах? Сурдас е бил сляп.
На последния ден от музикалното ни обучение учителят обсипва Салим с похвали, задето е изпял идеално един бхаджан на Сурдас. Аз съм сприхав и разсеян. Срещите ми с момчетата на Маман силно са ме смутили. Макар в определен смисъл всички да сме деца на второстепенен бог, момчетата на Маман ми се струват определено в неизгодна позиция.
В стаята влиза Пунуз, за да се види с учителя. Започват да си говорят на тих глас, след което Пунуз вади портфейла си и отброява пари. Подава пачка банкноти на учителя, който с благодарност ги пъхва в предния джоб на своята курта. Двамата излизат от стаята, а ние със Салим оставаме сами с хармониума.
— Не трябваше да напускам Делхи — казвам аз, — ти поне стана добър певец, но аз не спечелих нищо от това пътуване.
Тогава забелязвам на пода банкнота от сто рупии. Явно Пунуз я е изпуснал, докато броеше парите. Първосигналната ми реакция е да я прибера в джоба си, но Салим я грабва от ръката ми, настоявайки, че трябва да я върнем. Затова отиваме по коридора до стаята, която Маман използва за офис и където се мотаят Мустафа и Пунуз.
Като приближаваме до вратата, чуваме гласове отвътре. Маман говори с Пунуз.
— Какво каза учителят в края на уроците? Става все по-скъпо.
— Каза, че по-големият за нищо не става, но малкото хлапе има голям потенциал. Досега не бил обучавал толкова надарено момче.
— Значи, мислиш, че може да ни носи поне по триста рупии?
— Какви ти триста? Песните му са като магия. А виждал ли си лицето му? Никой няма да му устои. Казвам ти, може спокойно да изкарва по четири-петстотин. Ударихме кьоравото, Маман.
— Ами другото момче? Високото?
— На кого му пука? Копелето ще трябва само да се оправя. Или ще изкарва по сто рупии на вечер, или ще стои гладен.
— Хубаво. От следващата седмица ги пращаш по влаковете. Ще ги оправим още днес. След вечеря.