В голямата живее Бхагвати с жена си и сина си. Във втората стая е Шанти. Аз деля третата с Раму. Спим на нарове. Аз съм на горния.
Раму е готин тип. Дойде при Тейлър преди четири месеца и е отличен готвач. Носи му се славата, че разбира от френска кухня, понеже преди това е работил за семейство французи. Може да приготвя gâteau de saumon48, crêpes suzette49 и cervettes au gratin50, което е моето любимо ястие. Раму е добре сложен, а и в лице изглежда много добре, ако не обръщате внимание на сипаницата. Обича да гледа индийски филми. Любимите му са тези, в които богатата героиня избягва с бедния герой. Имам подозрение, че Шанти харесва Раму. Начинът, по който го гледа, как от време на време му намига, ме кара да си мисля, че иска да му даде знак. Но Раму не се интересува от Шанти. Влюбен е в друга. Накара ме да се закълна, че няма да казвам в коя, затова не мога да разкрия името й. Струва ми се, че мога да споделя обаче, че е красиво момиче със сини очи и златни коси.
Макар да живеем в пристройката за прислугата, семейство Тейлър се отнасят с мен почти като с член на семейството. Винаги, когато ходят в „Макдоналдс“, се сещат да ми вземат детско меню. Когато Рой и Маги играят на „Скрабъл“, включват и мен. Когато Рой гледа крикет в стаята с телевизора, ме кани и аз да погледам (но става противен, когато Австралия губи). Всеки път, когато заминават на почивка в Австралия, ми носят малко подаръче — ключодържател с надпис „Обичам Сидни“ или тениска със забавен надпис. От това внимание понякога се разплаквам. Докато дъвча парче сирене „Едам“ или пия безалкохолна бира от кутийка, ми е трудно да повярвам, че съм същото онова сираче, което само преди пет години ядеше дебели прегорели чапати и несмилаеми яхнии в мръсния дом за малолетни недалеч от тук. Понякога едва не си мисля, че съм част от това австралийско семейство. Рам Мохамад Тейлър. Но когато се карат на някой прислужник или го уволняват, или когато полковник Тейлър размахва пръст и казва: „Проклети индийци“, въображаемият ми свят става на пух и прах, и аз започвам да мисля за себе си като за някакъв мелез, надничащ през решетките към екзотичния свят, който не ми принадлежи.
Има обаче едно нещо, което ми принадлежи, и това са парите, които се трупат от заплатата ми, макар още да не съм ги видял, нито да съм ги пипнал. След лошия опит с ред прислужници, полковник Тейлър реши да не ми дава месечна заплата, тъй като съм малолетен. Дава ми само по петдесет рупии на месец за джобни. Очаква се да получа останалата част от заплатата си във вид на спестявания при приключване на работния ми ангажимент. И то само ако съм се държал добре. В противен случай, ще има чао-чао без парички, както при Раджу и Аджай. За разлика от мен, Раму си получава заплатата всеки месец. Вече е събрал осем хиляди рупии, които държи на сигурно място в една кухина под дюшека на леглото си. Аз имам само сто рупии в джоба си, но и малък бележник, в който всеки месец си записвам заплатата. Досега Тейлър ми дължат двадесет и две хиляди и петстотин рупии. Само от мисълта затова ми се завива свят. Всяка вечер мечтая как ще посетя местата, които виждам в „Аустрелиън джиографик“. Раму има по-големи амбиции. Мечтае да се ожени за красиво бяло момиче и да отидат на меден месец в Сидни; да открие верига френски ресторанти, в които ще сервира еленово месо и creme brûlée51.
Дошъл е местният вехтошар, кабаривала. Госпожа Тейлър му продава всички вестници и списания, които сме натрупали през изминалите шест месеца. Като нови сигурно са стрували поне десет хиляди рупии. Сега обаче ги продаваме по петнайсет рупии килото. Двамата с Раму изнасяме тежки вързопи с „Таймс ъф Индия“, „Индиън Експрес“, „Пайниър“ и „Хинду“. Вадим натъпкани броеве от „Индия Тудей“, „Фемина“, „Космополитън“ и „Аустрелиън“. Кабаривала ги претегля на прашния си кантар. Изведнъж на сцената се появява Рой.
— Какво става? — пита той майка си.
— Нищо. Отърваваме се от стари вестници и списания — отвръща тя.
— А, така ли? — казва той и изчезва в къщата. Пет минути по-късно излиза, въоръжен с тридесет броя от „Аустрелиън Джиографик“. На мен ми увисва брадичката. Как е възможно на Рой дори да му хрумне да ги продаде?
Преди да успея да кажа каквото и да било, кабаривала претегля лъскавите списания.
— Идват шест кила. Ще ви дам деветдесет рупии — съобщава той на Рой. Момчето кимва. Сделката е сключена. Аз се втурвам към стаята си.