— Глупак си ти. Колко пъти ти казах да се откажеш от тази абсурдна идея? Ако полковник Тейлър разбере, ще те заколи.
— Влюбените трябва да бъдат готови да се пожертват за любовта си. Сега поне имам частица от моята възлюбена.
— Какво? Какво имаш? — скачам аз от леглото си.
— Шшт… ще ти го покажа само ако се закълнеш да не казваш на никого.
— Добре, добре, кълна се. Сега ми покажи.
Раму мушва ръка под възглавницата си и вади парче червен плат. Приближава го към ноздрите си и дълбоко вдишва. Дори аз усещам плодовото ухание.
— Какво е това?
Раму го развява като знаме. Това е червен сутиен. Скачам като ужилен и си удрям главата в дървената греда.
— О, боже! Откъде, по дяволите, го взе? Не ми казвай, че е неин.
— Ето, виж сам — подава ми той сутиена.
Обръщам го нагоре-надолу. Изглежда доста скъп, целият в бродерии. До закопчалката има малко бяло етикетче, на което пише „Виктория сикрет“.
— Коя е Виктория? — питам аз.
— Виктория ли? Никаква Виктория не познавам.
— Сутиенът е на Виктория. Написано е името й. Откъде го взе?
Раму е объркан.
— Ама… аз го откраднах от стаята на Маги.
— Мили боже, Раму! Знаеш, че не е разрешено да се влиза в детските стаи. Сега ще си имаш истински неприятности.
— Слушай, Томас, обеща ми да не казваш на никого. Моля те, умолявам те, не разкривай тайната ми.
Прекръствам се и се качвам обратно в леглото си. Не след дълго Раму захърква. Знам, че сънува синеокото момиче със златни коси. Аз обаче сънувам джип с мигащи червени светлини. Убеден съм, че Раму ще загази. Защото полковник Тейлър знае всичко.
Няма съмнение, след два дни към къщата със свирене на гуми се приближава джип с мигащи червени светлини. Вътре е същият инспектор Тияги, който отведе Аджай. Пита за Раму и полицаите извеждат готвача от кухнята и го завличат в стаята му. Аз подтичвам след тях. Все пак това е и моята стая. Преобръщат леглото на Раму. Намират парите, които държи под дюшека си. Откриват и диамантена огърлица под възглавницата му. Не знам как се е озовала там, но съм сигурен, че Раму не е крадец. После полицаите започват да ровят в моите неща. Откриват моите списания „Аустрелиън Джиографик“, подредени в един ъгъл. Намират още и ключодържателите и тениските ми. След това — и червен сутиен под дюшека ми. Идея си нямам как е попаднал там, но знам, че е същият, който Раму е откраднал от стаята на Маги.
Водят ме при семейство Тейлър като углавен престъпник.
— Тейлър Сахиб, вие говорехте само за един крадец в дома ви и ние наистина намерихме диамантената огърлица и много откраднати пари в леглото му. Но вижте и какво открихме в леглото на това копеленце — тези списания, които явно е откраднал от децата ви — той тръсва купчината „Аустрелиън джиографик“ на пода, — както и това. — И той развява червения сутиен като знаме.
Маги се разплаква. Раму изглежда така, сякаш ей сега ще припадне. В очите на полковника проблясва убийствен пламък.
— За Бога! И ти ли, Томас? — зашеметена казва госпожа Тейлър. После изпада в ярост и ми зашлевява четири или пет шамара. — Проклети индийци! — крещи тя. — Всичките сте еднакви! Неблагодарни нехранимайковци! Храним ви и ви обличаме, и как ни се отплащате, като ни ограбвате ли?
Полковник Тейлър ми се притичва на помощ.
— Не, Ребека — казва той на жена си, — не е така. Томас е добро момче. Това копеле Раму го е скрило в леглото му. Повярвай ми, аз знам.
Полковник Тейлър отново доказва, че знае всичко. Вездесъщият му нюх ме спасява този ден и аз си вземам обратно колекцията от „Аустрелиън джиографик“. Но плажовете на Куинсланд и дивият живот на Тасмания вече не ме привличат. Раму плаче и си признава, че е взел сутиена, но продължава да твърди, че не е вземал огърлицата. Сочи обвинително Шанти, но без полза. Инспекторът го откарва с джипа. Освен това, широко ухилен, взема бутилка уиски с черен етикет от полковника.
— Много ви благодаря, полковник. Ако пак ви потрябвам, само ми звъннете. За мен е удоволствие да ви служа — ето ви визитката ми.
Полковник Тейлър взема разсеяно визитката и я оставя на масичката в салона.
В къщата цари вълнение. Взели са кученце на Маги. Полковникът го води на каишка. То е малко и пухкаво, с влажно носле и дълга опашка. Прилича на играчка и по-скоро квичи, отколкото да лае. Маги казва, че това е апсо52. Решава да го кръсти Роувър.
И отново вълнение. Имаме нов готвач. Казва се Джай. Не знае и половината от нещата, които знаеше Раму. Не само че не може да приготвя френска кухня, но дори не знае как се произнася au gratin. Обаче получава работата, защото е зрял, женен мъж, с жена и две момиченца, които живеят в някакво село наблизо. Не съм особено щастлив, че отново трябва да деля стаята с някого. Харесваше ми да си спя сам. Спях си ту на горното, ту на долното легло.