Джай веднага ми става антипатичен. Очите му шарят. Пуши тайно в стаята (в къщата на Тейлър е забранено да се пуши). И ме третира като слуга.
— Каква е амбицията на живота ти? — пита ме той, като учителя в Дома за малолетни.
— Да имам червено „Ферари“ — отвръщам аз. — А твоята?
Той пали нова цигара и издухва колелца дим.
— Искам да отворя сервиз за коли, но ще струва пари. Имам един богат приятел, Амар, който ми е обещал, че ако осигуря сто и петдесет хиляди, той ще даде останалите. Колко мислиш, че държат тия в къщата си?
Не отварям уста. Значи, господин Джай планира обир от първия си ден тук. Добре, че не знае за полковника, който знае всичко. Скоро ще научи.
Полковник Тейлър започва да излиза на ранни утринни разходки с Роувър в парка Лодхи, който е близо до къщата. Докато управата на Делхи не издава нов закон, според който собствениците на кучета трябва да събират изпражненията на любимците си, иначе ги грозят солидни глоби. От този момент насетне аз съм натоварен със задачата да придружавам господаря и кучето и да почиствам след Роувър. Мразя това си задължение. Представете си да трябва да ставате в пет и трийсет сутринта и да тичате с метличка и лопатка след мръсно, глупаво куче, което сере на всеки две минути. От друга страна, паркът Лодхи е приятно място за сутрешна разходка. Има много зеленина, а по средата и един рушащ се древен паметник, наречен Бара Гумбад53. Сутрин е пълно с тичащи за здраве. Виждам дебели възрастни дами, които се упражняват в йога, и слаби анорексични момичета, които играят аеробика. Започвам да забелязвам, че понякога полковник Тейлър ми изчезва от погледа за дълго време, докато аз събирам лайната на Роувър. Това възбужда любопитството ми и една сутрин оставям Роувър сам, за да последвам полковника. Той подминава Бара Гумбад и отива към един малък шубрак. Надничам иззад гъстите храсти и виждам, че се среща със същия индиец от Министерството на отбраната, който беше и на градинското парти.
— Знаете ли, господин Кумар, че вчера вечерта ви проследих от дома ви в Саут Екс чак до сладкарницата, а вие изобщо не се усетихте? — пита полковник Тейлър.
Дживан Кумар обилно се поти и е явно притеснен. Изглежда разкаян.
— Много съжалявам, господин полковник. В бъдеще ще бъда по-предпазлив. Знам, че не бива да ни виждат заедно.
— Разбира се, господин Кумар, излишно е да го споменаваме. Но ако продължавате да нехаете за сигурността си, боя се, че ще трябва да преустановим тези срещи. Запомнете едно просто правило: ОСИП.
— ОСИП ли?
— Да. Объркай следите си, изгуби преследвача си. Всъщност е много просто. Никога не вървете по прекия маршрут към целта си. Сменяйте пътя и колите, влизайте в един магазин, излизайте от друг, всичко, само и само да объркате „опашката“ си. Тогава ще бъде изключително трудно някой да ви проследи. Всеки би се отказал.
— Добре, господин полковник, ще го запомня. Но нека сега ви кажа добрите новини. Мисля, че ще мога да ви дам това, което през цялото време искате от мен. Нека се срещнем на петнайсето число, петък, на паркинга зад Балсънс в Саут Екс. Там е доста безлюдно. В осем вечерта. Става ли?
— Става.
Срещата приключва. Бързам да се върна при Роувър, преди полковник Тейлър да се е появил.
В петък, четиринайсети, очите ми са широко отворени и ушите ми здраво слухтят. Рано сутринта полковникът разкрива плановете на жена си.
— Макгил, новото търговско аташе, иска да го разведа из града след работа. Така че малко ще позакъснея, Ребека. Не ме чакайте за вечеря.
— Няма проблем. Съпругата на Висшия комисар ме покани на парти, така че и аз няма да съм у дома — отвръща госпожа Тейлър.
Мога да събера две и две. Защо полковник Тейлър излъга жена си за срещата? Този ден той много ми пада в очите. Става ми мъчно за госпожа Тейлър.
След Раму, идва ред на Рой. Полковник Тейлър го хваща да целува Шанти в стаята си. Шанти се кълне в покойната си майка, че между нея и Рой баба няма нищо и че Рой за първи път я целува — при това, по погрешка. Но молбите и остават нечути. Резултатът е съвсем предвидим — незабавно уволнение. Но тя поне получава заплатата си. Рой вероятно ще бъде напердашен, задето се е приближил до „проклетите индийци“ и няма да може да пазарува в „Кидс Март“. Решавам като предпазна мярка следващите десет дни да не чистя в стаята на Маги.