Ако бях чистил, може би щях да я спася. Защото има-няма две седмици след Рой, сестра му се оказва на прицел. Човекът, който знае всичко, се е сдобил с неоспорими доказателства, че тя пуши в стаята, въпреки изричната забрана. Маги се опитва да отрече обвинението, но полковник Тейлър изважда стек цигари изпод нейната алмира54, че дори и фасовете, които е забравила да изхвърли. Това е краят и на разходките на Маги до „Кидс Март“.
Ако щете вярвайте, но два месеца по-късно полковник Тейлър хваща и още един човек да мами. Собствената си съпруга. Госпожа Ребека Тейлър. Оказва се, че тя има връзка с някакъв мъж от посолството.
— Проклета кучка! — крещи й той в спалнята. — Хубаво ще те наредя и тебе, и задника, с когото се срещаш! — Чувам звук от шамар и нещо счупено, може би ваза. Тази вечер госпожа Тейлър не слиза за вечеря. Маги и Рой също стоят на почтително разстояние от баща си. Не мога да не съчувствам на госпожа Тейлър. Мъжът й разбра за малката й връзка, но те си нямат и идея за собствената му мръсна тайна. Искам да разкажа всичко за полковник Тейлър. Включително за срещите му с дъртия Дживан Кумар по безлюдни паркинги. Но когато живееш в стъклена къща, не хвърляш камъни, а мен постоянно ме преследва страхът, че Човекът, който знае всичко, може да разбере как съм бутнал Шантарам през парапета. И че може да узнае за мен неща, които аз самият не подозирам.
Докато в семейство Тейлър се случват всички тия шантави неща, Джай все повече ми лази по нервите. Готвенето му е от лошо по-лошо. Бистрите му супи са избистрени най-вече от всякакъв вкус, от кърито му ми става лошо, а пържолите му не ще да ги яде дори и Роувър. Отегчава ме до смърт с приказките си за глупавия си гараж и за това, как трябвало да намери сто и петдесет бона. Почти решавам да се оплача на полковник Тейлър от него, но тогава трагедия сполетява семейството. Майката на полковник Тейлър умира в Аделаида. Всички много скърбят. За първи път виждаме нежната страна на военния.
— Всички заминаваме за седмица — съобщава той на Джай с приглушен глас, — и къщата ще бъде заключена. Двамата с Томас ще трябва да се храните навън.
Маги и Рой хлипат. Очите на госпожа Тейлър са зачервени. Естествено, Бхагвати също плаче. Дори моите очи се навлажняват. Само един човек лукаво се подсмихва в кухнята. Джай.
Същата нощ Джай влиза с взлом в къщата на семейство Тейлър. Не отива нито в детските стаи, нито в спалнята на господаря. Запътва се право към Бърлогата. Първо изключва бушоните. После дава електронното табло на късо, срязва катинара с верижен трион, отмества желязната решетка и отваря с ритник дървената врата.
Събуждам се от истеричен писък, носещ се от жилището на Тейлър. В три през нощта се втурвам в къщата и откривам какви ги е натворил Джай. Той е вътре в Бърлогата и си бие главата в стената.
— Копелета такива! Живеят като царе, а нямат пукнат грош в къщата — фучи той.
В ума ми присветват червени лампички. Убеден съм, че Човекът, който знае всичко, ще узнае за вероломството на Джай, макар да е на погребение на петнадесет хиляди километра от тук. И че аз също ще отнеса обвинение.
— Джай, глупако, какво си направил? — изкрещявам аз.
— Нищо различно от целта, с която дойдох. Аз съм професионален крадец, Томас. Имам зад гърба си осем години в затвора „Тихар“. Мислех си, при всичките тия мерки за сигурност, че копелето държи семейните съкровища в тази стая. Само че тук няма пукната пара. Шест месеца усилен труд отидоха на вятъра. Хубаво де, включвам тока и ме няма. Вземам видеото и телевизора. Нищо не струват, но трябва да си уважавам професията. Ти можеш да почистиш след мен. А ако се опиташ да се обадиш в полицията, ще ти потроша кокалите.
След като Джай си тръгва, аз се оглеждам. Стаята е пълна със странни джаджи: микрофони като миниатюрни слънчогледи, мънички камери като избодени очи. Има тефтери с надпис „Шифри“, пълни с неразбираеми комбинации от цифри и букви. Виждам и книги: „Изкуството на шпионажа“, „Най-важното за добрия контраразузнавач“, „Ръководство на начинаещия шпионин“. Има документи с етикети „Строго секретно“ и „Само за лична употреба“, най-различни чертежи, на един от които пише: „Проект за ядрен реактор на високотехнологичен плавателен съд“ и друг с надпис: „Схеми на подводницата“. Едно от чекмеджетата е пълно с малки видеокасети. Разглеждам техните етикети, подредени по азбучен ред: Аджай, Бхагвати, Висш комисар, Дживан, Джоунс, Маги, Макгил, Раджа, Рамеш, Ребека, Рой, Стюарт, Шанти. Предпоследната — Томас. Във второто чекмедже има скрит портативен видеоплейър. С треперещи ръце вземам касетата с моето име и я пъхам в плейъра. На екрана оживява моята стая. Виждам себе си, полегнал на леглото, как пиша в червения си бележник, как говоря с Раму, как спя. Превъртам бързо напред да видя дали няма нещо Шантарам. После пъхам касетката с името на госпожа Тейлър. Тя седи на леглото си. В стаята на пръсти влиза мъж и я прегръща. Виждам само гърба му. Целува я дълго и страстно. Изведнъж се чува тропане и мъжът рязко се обръща, сякаш ме поглежда право в очите. Това е Висшият комисар. Бързо изваждам касетката и изключвам плейъра. Няколко минути стоя напълно неподвижно, притеснен, че може би и в момента в стаята има записваща скрита камера. После си поемам дълбоко дъх. Вече знам как така полковник Тейлър знае всичко. Навързал е камери из цялата къща, сигурно и из целия висш комисариат. Той е шпионин. Само дето аз не съм Стив Нолан от „Ловецът на шпиони“. Аз получавам по хиляда и петстотин рупии на месец и според бележника ми вече съм натрупал четиридесет и три хиляди и петстотин. И не искам да си останат само там. Искам да пипна пачките, да усетя гладката повърхност на новичките банкноти. Затова ще си държа устата затворена. И ще се усмихвам, когато се усмихват сахиб и мемсахиб.