— Да — отвръщам аз.
— Добре, да чуем тогава отговора ви. Не забравяйте, че все още имате на разположение и двете си „Спасителни лодки“. Можете да поискате „Помощ от приятел“ или да ме помолите за „50 на 50“ и аз ще изключа два от грешните отговори, за да ви останат само две възможности. Какво избирате?
— „Г“.
— Моля?
— Казах „Г“. Дипломатът е неприемлив.
— Налучквате ли? Ако сгрешите, можете да изгубите десетте хиляди рупии, които вече спечелихте. Така че можете да се откажете още сега.
— Знам отговора. „Г“.
През публиката преминава шепот.
— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?
— Да.
Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.
— Абсолютно, сто процента вярно! Току-що спечелихте петдесет хиляди рупии! — обявява Прем Кумар. Публиката става на крака и аплодира. Прем Кумар изтрива потта от челото си.
— Трябва да призная, че това е забележително — казва той на висок глас. Тази вечер господин Томас сякаш знае всичко!
Пазете си копчетата!
100 000
— Кхалас. Край — казвам аз, едва ли не едносрично. — Няма вече уиски. Барът затваря. Вървете си у дома.
— Нееее. Молиия, недей тъкааа. Дай още ееедна чашшшка. За последнууу — моли се клиентът и подава празната си чаша. Поглеждам си часовника. Един без петнайсет през нощта. Формално погледнато, барът затваря в един. Гримаснича и вземам бутилката с ром „Блек дог“.
— Сто рупии. — Мъжът вади една смачкана банкнота от джоба на ризата си и аз наливам добре премереното количество в чашата му.
— Ббблагодаря, баррман — казва той, отпива от рома и се строполява върху масата, като чупи чашата на пода, успява да различи бутилката с безалкохолно и преобръща купичката с чътни55. След секунди ще е дълбоко заспал. Сега не само че трябва да изчистя кашата, дето я надроби, но и да му викам такси, да го вдигна на крака и някак си да успея да го пратя да си ходи у дома. И макар че бях достатъчно съобразителен да таксувам питиетата предварително, мога да забравя за бакшиша.
Сигурно сам съм си виновен, че се намирам в това положение. Клиентът демонстрираше всички признаци, че всеки момент ще се гътне. Но аз реших, че може да смели още една чашка. Както обикновено, сгреших.
Два месеца вече работя в бар–ресторант „При Джими“, но още не мога да оценявам добре капацитета на пиячите. Все пак съм разработил груба класификационна система. На върха са конете. Те могат да погълнат осем чаши, без да почнат да завалят думите. След тях са магаретата, които започват да бръщолевят само след две-три чашки, или стават сълзливи и сантиментални и се разплакват. После идват кучетата. Колкото повече пият, толкова повече се амбицират да подхванат препирня или бой. Някои от тях се забавлявате Роузи. Под тях са мечките, които пият и заспиват. На дъното са прасетата. Те са тези, които повръщат след последната чаша. Класификацията не е статична. Виждал съм клиенти, които започват като коне, но свършват като прасета. И кучета, които се превръщат в мечки. Добре, че този клиент има милост да завърши като мечка, а не като прасе.
Отървавам се от последния пияница и поглеждам часовника на стената. Един и десет. Откакто Роузи и баща й заминаха на почивка в Гоа56, аз почти всяка нощ се връщам в дупката си, в която живея в Дхарави, след полунощ. Това донякъде си е по моя вина. Ако не бях казал на управителя, че мога да смесвам питиета и да ползвам мярката за уиски, че различавам „Кампари“ със сода от „Блъди Мери“, нямаше да ме кара да работя като барман в отсъствието на Алфред.
Бар-ресторантът „При Джими“ в Колаба има избледнели надписи по стените, огледала зад бара, солидна дървена мебелировка и най-доброто меню в южен Мумбай. С хубавата си храна и ниските цени той привлича всякакви хора. Всеки ден тук ще намерите по някой изпълнителен директор, отпиващ от питието си на бара до обикновения заводски работник. Управителят настоява да завързваме разговори с клиентите на бара, защото хората пият повече, когато си имат компания. Бащата на Роузи, барманът Алфред Д’Суза, е майстор на приказките. Познава повечето си редовни клиенти по име и може да си бъбри с тях с часове, да слуша терзанията им и постоянно да се грижи сметката им да набъбва. Самата Роузи се превръща в изпечена барманка. Седи на бара с блузка с дълбоко деколте и тясна пола и от време на време се привежда, за да покаже малко от гърдите си и да изкуши клиентите да си поръчат скъпо вносно уиски, вместо евтини индийски марки. Понякога обаче нейните достойнства й докарват неприятности с клиенти грубияни, които решават, че е поредното евтино завоевание. Тогава се налага да действам като неформален защитник на реда.
55
Характерен гъст сос, който се приготвя както от плодове, така и от зеленчуци. — Бел.прев.