Междувременно Годбол се връща, след като е изпратил комисаря и двамата мъже. Влиза в стаята за разпити и трясва вратата. После ми размахва пръсти.
— А сега, кучи сине, се събличай!
Остра, пулсираща болка пронизва всяка пора на тялото ми. Ръцете ми са вързани за дървената греда с кораво въже. Гредата се намира на три метра над земята, така че краката ми висят във въздуха, а ръцете и стъпалата сякаш се разкъсват. Съвсем гол съм. Ребрата ми стърчат като на гладно африканско детенце.
Годбол ме изтезава от повече от час, но още не е свършил. Горе-долу на всеки половин час се връща с нов инструмент за мъчения. Първо навря в ануса ми една червена пръчка, намазана с чили. Имах усещането, че през гръбнака ме пробожда нажежен шиш. Задавих се и повърнах от болка. След това натопи главата ми в кофа с вода и я държа там, докато дробовете ми едва не експлодираха. Плюх и се задъхвах, едва не се удавих.
Сега държи жица под напрежение в ръката си, като фойерверки на Дивали6. Танцува около мен като пиян боксьор и изведнъж скача насреща ми. Допира голата жица върху петата на лявото ми стъпало. Електрическото напрежение пронизва тялото ми като гореща отрова. Сгърчвам се и се извивам в конвулсии.
Годбол крещи.
— Копеле, още ли не искаш да ми кажеш какъв номер си използвал в шоуто? Кой ти подсказва? Кажи ми и край с мъченията. Ще получиш хубава, топла храна. Може дори да си отидеш у дома.
Сега обаче домът ми звучи като много далечно място. А от топлата храна бих повърнал. Ако не си ял дълго време, гладът се свива и отмира, като оставя само тъпа болка под лъжичката.
Започва да ме залива първата вълна от гадене. Причернява ми. През мъглата виждам висока жена с разпилени черни коси. Вятърът вие зад нея и размята косата пред лицето й, като го скрива. Носи бяло сари от тънък плат, което се вее и трепти като хвърчило. Тя разтваря ръце и изплаква: „Синко… сине… какво правят с теб?“.
„Майко!“, крещя аз и се протягам към нея през мъглата, но Годбол ме стисва грубо за врата. Сякаш тичам, без да се придвижвам напред. Удря ме силно и видението изчезва.
Отново държи писалката. Черна писалка, с лъскав златен писец. На върха му искри синьо мастило.
— Подпиши признанията си — нарежда ми той.
Признанията са съвсем прости.
„Аз, Рам Мохамад Томас, с настоящото признавам, че на 10 юли участвах в шоуто «Кой ще спечели един милиард?». Признавам, че използвах измама. Не знаех отговорите на всички въпроси. С настоящото оттеглям претенциите си за голямата награда и за всяка награда въобще. Моля за извинение. Правя тези признания в пълно съзнание и без никакъв натиск. Подпис: Рам Мохамад Томас.“
Знам, че е въпрос на време да подпиша. Няма да мога да издържа още дълго. Все ни повтаряха никога да не влизаме в пререкания с полицията. Момчетата от улицата като мен стоят в дъното на хранителната верига. Над нас са дребните престъпници като джебчиите. След тях идват изнудвачите и лихварите. После — доновете. Над тях — едрите бизнесмени. Но най-отгоре, над всички стои полицията. Те притежават оръдията на голата сила. И няма кой да ги проверява. Кой може да контролира полицията? Така че аз ще подпиша признанията. След още десет, може би петнадесет удара. След още пет, може би шест електрошока.
Изведнъж чувам оживление пред вратата. Полицаите крещят. Чуват се силни гласове. Вратата се отваря с трясък. В стаята се втурва млада жена. Средна на ръст, със слабо телосложение. Има хубави зъби и красиво извити вежди. На челото си носи голямо кръгло, синьо бинди7. Облеклото й се състои от бели шалвари, синя дупатта8 и кожени сандали. Дългата й черна коса пада свободно. На лявото й рамо виси кафява чанта. Има нещо силно в присъствието й.
Годбол е толкова сащисан, че допира голата жица до собствената си ръка и изпищява от болка. Понечва да сграбчи натрапницата за яката, но осъзнава, че това е жена.
— Коя, по дяволите сте вие, да нахлувате така? Не виждате ли, че съм зает?
— Казвам се Смита Шах — заявява жената спокойно, — и съм адвокат на господин Рам Мохамад Томас. — След това поглежда към мен, вижда състоянието ми и бързо отвръща очи.
Годбол е смаян. Толкова е смаян, че не забелязва колко удивен съм и аз самият. Никога не съм виждал тази жена. Нямам пари да си взема такси, камо ли да наема адвокат.