Водеше си дневник, в който записваше всякаква статистика за крикета. Знаеше наизуст средния брой удари на всеки батер, начинът на хвърляне на топката на всички боулъри, уловените топки от всички филдери, отбиванията на всеки вратар. Можеше да ти каже най-високите и най-ниските точки в един мач, максималния брой отбелязани пробези и какво ли още не.
Но той съхраняваше цялата тази информация с конкретна цел — залагания на крикет мачове. Открих го по време на сериите Индия — Англия. Ахмед гледаше мача по телевизията и се опитваше да се свърже с някого по мобилния си телефон. Попитах го:
„Какво правиш, Ахмед бхай71?“
„Ще играя сата“, отговори ми той.
„Сата ли? Какво е това?“
„Незаконно залагане. Сата се организира от могъщи подземни групировки в Мумбай с дневен оборот от милиони рупии. Милиони се залагат на всеки мач, хиляди — на всяка топка. Аз съм един от най-големите комарджии. Този апартамент, скъпият телевизор, микровълновата в кухнята, климатикът в спалнята — всички са резултат от печалби от сата. Преди три години направих удар в мача между Индия и Австралия. Помниш ли прочутия мач в Райските градини72? Когато резултатът беше 4 на 232 и започваха последните ининги, и шансовете бяха хиляда към едно срещу Индия, аз заложих на Лаксман и Индия и обрах един милион!“
„Един милион!“ Очите ми щяха да изскочат.
„Да. Днес залагам само десет хиляди на Индия. От сума време се опитвам да се свържа с букмейкъра си да разбера какви са залозите, но постоянно дава заето.“ Той удари няколко пъти телефона си, погледна нетърпеливо часовника си и отново набра номера. Този път се свърза. „Ало, Шарад бхай? АК е. Код 3563. Какво е отношението?“ Чух гласа на букмейкъра и силно пращене. Отзад се дочуваше и коментаторът: „Индия вече води със 175 пред Англия. Когато разликата достигне 250, шансовете сериозно ще натежат в полза на Индия. Когато е под 250, имат равни шансове кой ще спечели, но преминаването на границата от 250 ще ги промени към 3:1 в полза на Индия.“ „А какви са шансовете за победа на Англия?“, попита Ахмед. „Ти луд ли си? Няма такива, в най-добрия случай могат да постигнат равен резултат. Но щом питаш, едно към осем. Искаш ли да заложиш?“ „Да, пиши десет хиляди, че Индия ще изгуби“, отвърна Ахмед.
Изумих се, когато го чух, понеже Индия водеше. Но Ахмед явно знаеше повече от букмейкъра, защото когато играта свърши, Англия беше спечелила мача, над игрището се вееха английски флагове, а Ахмед удряше с юмруци във въздуха и крещеше: „Да! Да! Да!“ и пак се обади на букмейкъра си. „Кюн Шарад бхай, не бях ли прав? Колко изчистих? Осемдесет хиляди? Ха! Не е зле като за няколко часа работа!“
Ахмед излезе и се върна с бутилка пенлива течност. Тази вечер за първи път опитах шампанско.
— Другият интерес в живота на Ахмед беше предаването „Криминална хроника в Мумбай“. Гледал ли си го?
Поклащам глава.
— Не, не го даваха по телевизията в Делхи.
— Доста досадно предаване. Прилича на новинарски бюлетин, само дето не говорят за наводнения, размирици, война и политика. Съобщават само за престъпления. Кой е бил убит, кой — изнасилен, коя банка е била обрана, кой е избягал от затвора — такива неща.
Ахмед сядаше пред телевизора с чиния дюнер и гръмогласно се смееше, когато чуеше бюлетина по „Криминална хроника в Мумбай“. По някаква причина го намираше за много забавен.
От време на време получаваше по куриер някакви големи жълти пликове. Имах стриктни указания да не пипам пощата му и да му я оставям на масата в трапезарията. Един следобед момчето за доставки донесе голям жълт плик, точно докато пиех чай. По невнимание разлях чай върху плика и се паникьосах. Знаех, че ако Ахмед види как съм опропастил пакета, ще се ядоса. Може би вътре имаше ценни търговски документи, които да са се повредили. Затова седнах и внимателно отворих залепения край. Пъхнах ръка и измъкнах документите… и подсвирнах от изненада.
— Защо? Какво имаше вътре?
— Нищо кой знае какво. Една лъскава цветна снимка на мъжко лице и половин страница стегнато изписани данни. Дори и аз можех да чета дотолкова.
Име: Витхалбхай Гхорпад
Възраст: 56
Адрес: ул. Марв 73/4, Малад.
Това беше всичко.
Предположих, че са данни за някой бизнесмен, с когото Ахмед прави сделки, и не се замислих особено. Внимателно запечатах плика и го оставих на масата. Вечерта Ахмед се прибра и отвори плика. Скоро след това му позвъниха по телефона. Каза само: „Да, получих пакета“.