Лимузината спря точно пред портика на къщата в класически стил и портиерът ги пусна вътре. Поздравиха Хауърд и Джони Патерсън, които настояха Роберто да оцени най-новата придобивка на Хауърд — игла за вратовръзка с двукаратов диамант, създадена през двайсетте години на миналия век.
Роберто им каза, че камъкът струвал едва трийсет и шест хиляди, но обковът изключително повишавал цената. Хауърд изпадна в екстаз и за има-няма два часа Роберто и Бренди похапнаха, очароваха половината висше общество на Чикаго и се извиниха, за да могат да отидат на конкурентното парти.
— Налага се — оправда се Роберто пред Джони Патерсън. — Да изпусна възможността да потанцувам с Бренди, ще бъде престъпление срещу природата.
— По дяволите госпожа Тобиас! — разгорещи се Джони. — Не ми е ясно защо й е да организира парти в същата вечер като нас, но определено разбирам желанието ви да потанцувате. Двамата сте създадени за партньори на дансинга!
Докато слизаха по стълбите към портика, Роберто промърмори:
— Ставаме доста популярна двойка.
— Само изчакай да започне процесът — посъветва го Бренди, — когато всички ще научат, че съм те следвала по съдебна заповед.
— Интересно, колцина ще го повярват?
— Всички — сряза го Бренди. — Аз ще имам грижата.
Вечерята не бе уталожила гнева й, както се надяваше той.
— Не каза на Хауърд, че напускаш прекрасната им вечеря, за да се отбиеш на гости при клана Фосера — засече го Бренди.
— Понякога като взема да лъжа, и не мога да спра.
— Така и подозирах.
— Но не и по отношение на теб, моя Бренди. — Той се долепи до ухото й. — Никога по отношение на теб.
С наслада си отбеляза, че тя се поколеба. Противно на всякаква логика бе готова да му повярва.
Когато спряха пред зала „Рицарите на Колумб“, Бренди зина от смайване.
— Не може да бъде! Тия Фосера не могат ли да си позволят хубаво място за сбирките си?
— Могат. — Роберто наблюдаваше как Нюби внимателно паркира лимузината по начин, който гарантираше бързо отстъпление… ако се стигнеше дотам. — Но хубавите места са за жените им.
— Тоест, това е мъжко парти?
— Никак даже. Обаче силно ме съмнява, че тук ще се натъкнем на някакви съпруги.
— Да не би да купонясват с проститутки? И ние ще влезем при тях?
— Не ставай смешна. Не бих те набутал сред проститутките. — Той й помогна да слезе от колата. — Те купонясват с любовниците си.
Двадесет
Голямото помещение бе професионално декорирано, за храната беше наета кетърингова фирма. Музикалният състав би могъл да свири в кой да е от най-добрите нощни клубове в града. Но въпреки това кланът Фосера бе организирал партито си в зала, вмирисана на пури и мъжки чорапи.
Роберто преброи членовете на клана край бара — двайсет и двама — като обърна специално внимание на изходите, в това число прозорците. Отбеляза си групичката жени, застанали близо до дансинга, които се смееха пискливо и пиеха всичко — от текила до ледени коктейли, украсени с шарени чадърчета.
— Мили боже! — изуми се Бренди. — Не знаех за конкурса. — Тя подаде палтото си на гардеробиерката.
— Какъв конкурс? — Роберто се усмихна на момичето със специална топлина, надявайки се, че ако с Бренди им се наложи да излязат бързешком, то ще се сети кои са техните дрехи.
— В който печели жената с най-курвенско облекло. Майчице мила! Дали поне една от тези кокони има двайсет години?
Мосимо се запъти към тях с усмивка на лицето и протегната ръка.
Бренди сниши глас:
— Предполагам, че загубилата конкурса трябва да спи с него.
— По улиците се шепне, че жена му с въздишка на облекчение го е тласнала в обятията на любовница — тихо отговори Роберто.
— Сто на сто. — Когато Мосимо стигна до тях, Бренди поздрави: — Здравейте, господин Фосера, колко е хубаво да се срещнем отново.
— Хей! Че това била адвокатката. Уиски, а?
— Какво? — обърка се Бренди.
— Казваш се „Уиски“, нали?
— Казвам се „Южняшка утеха“5 — спокойно го поправи тя.
Правеше се на умна пред Мосимо Фосера — човек докачлив и без чувство за хумор — и на Роберто му идеше да я напляска хубаво.
Вместо това се засмя снизходително.
— Тя пие „Южняшка утеха“. — Той я потупа по задника. — Тичай да си поприказваш с другите мацки, скъпа, а щом свърша тук, обещавам да те закарам у нас и да ти дам каквото заслужаваш.