— Какво става тук, къде отиваме? Не можете да заминете, не сега! — извика Еверет.
Капитан Анастейзия не се обърна, дори не помръдна, за да покаже, че е забелязала грубото нахълтване.
— Мистър Шарки — каза тя с равен, нисък и твърде заплашителен глас. — Придружете мистър Синг до камбуза. Ако по пътя ви причини каквито и да е неприятности, го заключете там до приключването на пътуването ни. Мистър Синг, не допускам на мостика си нищо, за което нямам схващането, че е красиво или от полза. Непристойният език ви провали в първото: давам ви възможност да се съобразите с второто. Какао. Поднесено на мостика, бегом!
— Какво става? Никога не съм я чувал да говори така — изуми се Еверет, след като Шарки сложи твърда ръка на гърба му и го побутна извън мостика. Отговорникът по товарите не отвърна нищо, докато не се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят. Чак тогава каза тихо:
— „Внимавайте на Него и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви.“ О, чувал съм я да говори така. Не често и винаги в специални случаи, но съм я чувал; и виждал. — Шарки отвори вратата на корабната кухня, за да пропусне Еверет, след което я затвори и двамата останаха сами в тясното помещение. — Не е зле да приготвиш най-доброто проклето какао в живота си, сър. И аз не бих отказал.
Еверет разтопи шоколад, разби го със сметана, докато не се получи превъзходна смес, и капна вътре подправен с чили захарен сироп. Евърнес се издигаше бавно и стабилно над обширните докове на Силвъртън, геометрично разчертан воден район от кейове, басейни и пристани.
— Е, защо полетяхме? Къде отиваме?
Шарки цъкна с език.
— В Гудуин, сър. Гудуин Сендс. „Още се говори, че един от корабите на Антонио — и то със скъпа стока — е претърпял крушение при Гудуинските плитчини — май че тъй ги наричат англичаните, — едни опасни пясъци, в които лежат погребани скелетите на много горди съдове…“7
— От Библията ли е това?
— Не, Шекспир. „Венецианският търговец“. Знам наизуст и Шекспир, а така също Милтън и Моби Дик, но по правило ги избягвам. Само побърканите, изродите и социопатите цитират Шекспир. Гудуин Сендс, на шест мили от бреговете на Кент. И е също толкова вярно за въздухоплавателните кораби, колкото и за мореходите на сеньор Антонио. Казват, че се виждат ребрата им, мачтите, гръбнаците и скелетите им, че стърчат от пясъка в плитката вода. Така че ето къде отиваме, приятелю. Измежду всички онези неща, на които те учеше мис Сен за живота на ветровиците, да е споменавала случайно думата крис?
— Чувал съм за амрия. — Еверет наля на Шарки една малка чашка, гъсто, сладко, затоплено от чилито какао. Шарки отпи и примижа от удоволствие.
— Това, сър, е божествен горещ шоколад. Крис… е, отчасти си прав; в известен смисъл е като амрия. Приличат си по това, че може да бъде отказан. Не без чест. Крис е предизвикателство за дуел. Дуел с въздушни кораби. От едно поколение насам никой не е обявявал крис, но Ма Бромли, злата стара кучка, се гордее с мисълта, че е сърцето и душата на Хакни Грейт Порт, единственият човек, който си спомня за старите традиции. Тази добре я е запомнила. Поднесе предизвикателството по всичките му красиви правила, дори проводи най-младия си син. Господарят Кайл Бромли Господарят Красивий Бромли. Извика името на Анастейзия три пъти, а свитъкът бе завързан хубавичко с три червени панделки, изписан с подходящите думи, в най-официален и сърдечен призив. „Заради немалкото обиди, рани и оскърбления, които съм изстрадала от отношението, ръцете и езика на господаря и командир на Евърнес, призовавам и заклевам капитан Анастейзия Сикссмит на крис; да бъде посрещнат, по силата на задължението ѝ да предостави удовлетворение на Господаря и Командир на Артър П във въздушна схватка, мен и моят, ти и твоят, дотогава и докъдето, кораб срещу кораб, юмрук в юмрук, със сърце и душа на отдавна знайното място в три часа тоз следобед. И ако не покаже лика си, то нека кожата ѝ бъде прободена от множество бодли и газът ѝ да се изпусне, гръбнакът ѝ да се начупи, витлата ѝ да се изкривят, и нека името ѝ се покрие със срам и безчестие тъй, че всеки да бяга от сянката ѝ, и децата му, и внуците му.“ Добре звучи и очевидно са спазени всички точни обръщения. Изчерпателна е тази Ма Бромли. Как синовете ѝ не са наследили поне нещичко от тази жизненост.
7
В превода на Валери Петров: „Венецианският търговец“, трето действие, първа сцена. (Уилям Шекспир, „Събрани съчинения, том 2. Комедии“. Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998 г.). — Б.пр.