Реймънд Чандлър
Бей Сити Блус
1. Самоубийството на Пепеляшка
Трябва да беше петък, защото миризмата на риба от съседната закусвалня „Маншън шоп“ бе толкова силна, че можеше да издържи цял гараж отгоре си. Иначе беше хубав, топъл пролетен ден, който вече преваляше. От седмица нямах работа. Бях качил крака върху улея, издълбан от тях на бюрото ми, и припичах глезените си на резен слънце, когато телефонът иззвъня. Махнах шапката си от апарата и шумно се прозях в слушалката.
Един глас каза:
— Чух! Трябва да се засрамиш от себе си, Джони Далмас. Да знаеш нещо за случая „Остриън“?
Беше Макгий Виолетката, ченге от отдел „Убийства“. Определено готин тип, ако не се брои лошият му навик да ми пробутва случаи, дето ми носеха пари колкото за корсет на старо, но затова пък ме пребиваха от бой.
— Нищо не знам.
— Типична плажна история — в Бей Сити. Чух, че при последните избори за кмет в градеца нещо се размътило, но шерифът живее там и не искаме да си разваляме отношенията. Още не сме ги насвили. Разправят, че собствениците на комарджийските заведения осигурили трийсет бона за предизборната кампания, та сега в закусвалните заедно с менюто ти връчват и бюлетината.
Отново се прозях.
— И това го чух — излая Макгий. — Ако случаят не те интересува, ще си оскубя рядката косица и ще пратя всичко по дяволите. Човекът обаче твърди, че имал мангизи за харчене.
— Какъв човек?
— Този Матсън, дето намерил трупа.
— Какъв труп?
— Значи не знаеш нищо за случая „Остриън“, така ли?
— Не ти ли казах, че не знам?
— Знаеш единствено да се прозяваш и да викаш „какво“. Добре тогава. Ще оставим да очистят нещастника и нека ония от „Убийства“ да си блъскат главите с него. Той сега е тук, в града.
— Този Матсън ли? Кой ще го очисти?
— Ами ако знаеше, нямаше да наема частен детектив, за да разбере. Бил в твоя бранш, докато му отнели разрешителното, и сега не смее да излиза, защото тия с пистолетите го тормозят.
— Я ела тук, че ми отмаля ръката — рекох аз.
— Дежурен съм.
— Тъкмо се канех да отскоча до магазина за бутилка много отлежал скоч.
— Вече чукам на вратата ти! — каза Макгий.
Пристигна след по-малко от половин час — едър мъж с приятно лице, сребриста коса, трапчинка на брадичката и устенца, създадени да целуват бебета. Носеше добре изгладен сив костюм и лъснати обувки с четвъртити бомбета. На корема му висеше зъб от лос, окачен на златна верижка за часовник.
Седна предпазливо, както сядат дебелите мъже, отвинти капачката на бутилката и внимателно подуши уискито, за да се увери, че не съм напълнил хубавото шише с деветдесет и осем центова шльокавица, както правят по баровете.
После си наля пълна чаша, отпи, задържа глътката в устата и опипа кантората ми с очи.
— Нищо чудно, че седиш без работа — каза той. — В наше време е важно лустрото.
— Би могъл да оставиш и на мен — рекох. — Та какви са тези Матсън и случаят „Остриън“?
Макгий допи чашата и си наля втора, не толкова пълна. Погледна ме как си играя с цигарата.
— Самоубийство с изгорели газове — рече. — Русокосо маце на име Остриън, омъжено за лекар от Бей Сити. Той по цяла нощ търчи да отървава кинаджии от розовите слонове, които им се явяват на закуска. Така че мацето хойкало самичко. Нощта, в която опънало жартиерите, било в клуба на Ванс Конрид, на носа, северно от града. Знаеш ли го?
— Да. На времето беше клуб с хубав частен плаж, по който се разхождаха най-страхотните крака на Холивуд. На ролетка ли е играла там?
— Ами ако в тази страна имаше игрални домове — отвърна Макгий, — клубът на Конрид щеше да е един от тях и щеше да има и ролетка. Да кажем, че е играла на ролетка. Разправят, че по-скоро е имала лични игри за разиграване с Конрид, но може между другото да е играла и на ролетка. Обикновено губела — но нали ролетката е затова? Онази нощ обаче се изтръскала до шушка, побесняла и вдигнала страхотен скандал в заведението. Конрид я вкарал в офиса си и се обадил на доктора. Та докторът…
— Чакай малко. Само не ми казвай, че всичко това го пише в показанията — при комарджийската мафия, дето щеше да се завъди, ако въобще имахме хазарт…
Макгий ме изгледа със съжаление.
— Жена ми има по-малък брат, работи за някакво вестниче. Следствие изобщо не е имало. Та докторът дотърчал в заведението на Конрид и мушнал една игла в ръката на жена си, за да я укроти. Но не могъл да я закара вкъщи, понеже имал спешен случай в Брентуд Хайтс. Така че Ванс Конрид извадил собствената си кола и я откарал у дома, а междувременно докторът се обадил на медицинската си сестра и я помолил да отиде до тях да се погрижи за жена му, което и станало. И така, Конрид се върнал при своите чипове, сестрата настанила съпругата на доктора в леглото и си тръгнала, а прислужницата си легнала. Всичко станало някъде около полунощ или малко по-късно. Към два часа този Хари Матсън минал от там. Държи фирма за нощни пазачи в района и онази нощ решил лично да пообиколи. Минал и покрай дома на Остриън, чул, че в тъмния гараж работи кола, и отишъл да провери. Намерил русата на пода, по гръб, по прозрачна нощница, официални обувки и коса в сажди от изгорелите газове.