Приблизително половината от присъстващите вдигат ръка, включително Джес. Аз се изкушавам вътрешно също да вдигна ръка, само че нещо в думата „издръжливост“ ме кара да се замисля. Както и в думата „катерене“, ако трябва да бъда честна.
— Страхотно! — оглежда се доволно Робин. — На всички, които ще се решат на този подвиг, напомням да не забравят оборудването си! Опасявам се, че прогнозата за времето никак не е добра. Очакват се мъгли, а много вероятно и дъжд.
Из залата се понася всеобщо стенание, последвано от смях.
— Бъдете сигурни, че в края на маршрута ще ви чака група по посрещането с горещи напитки — добавя той. — Искам да пожелая късмет на всички участници! А сега… — усмихва се и отново оглежда залата. — Бих искал да ви представя един нов член на нашата група. Беки пристига при нас със специалните си познания за таралежите и… — Поглежда ми и пита: — Има ли и други застрашени дребни видове или са само таралежите?
— Ами… — прочиствам гърло, съзнавайки напълно погледа на Джес, който ме пронизва като кинжал. — Предимно таралежите.
— И така, нека посрещнем с добре дошла сред нас Беки! Окей. А сега да се заемаме със сериозната работа. — Бръква в някаква кожена чанта и изважда оттам няколко листа. — Това е проектът за Търговския център „Пайпърс Хил“.
Прави лека пауза за драматичен ефект и из залата се понася тих ропот.
— От общината продължават да се правят на нищо не знаещи. Обаче… — и вдига с рязко движение листите, — намерих пътища, по които успях да се снабдя с копия на плановете! — Тук Робин подава листите на мъжа в края на редицата, който започва да ги предава по цялата редица. — Повече от ясно е, че ние имаме редица съществени възражения. Ако си направите труда да разгледате материалите…
В залата се възцарява тишина. Аз също се зачитам прилежно в плановете и разглеждам всичките скици. Когато се озъртам, забелязвам, че хората клатят глави с гняв и разочарование, което, ако трябва да бъда честна, изобщо не ме изненадва.
— Така. — Робин спира четенето и погледът му пада върху мен. — Беки, може би ще бъдеш така любезна първа да си кажеш мнението. Като външен човек, каква е първоначалната ти реакция?
Всички се обръщат едновременно към мен, а аз усещам, че бузите ми пламват.
— Хммм… ами, смятам, че веднага виждам къде са проблемите — отбелязвам колебливо.
— Именно! — кимва доволно Робин. — Това доказва напълно нашата теза! Проблемите се виждат още от пръв поглед, дори и от човек, който въобще не познава нашия регион. Давай, Беки!
— Така. — Оглеждам плановете още веднъж, след което вдигам очи. — Като за начало, работното време е твърде ограничено. Аз бих го удължила до десет вечерта. Така де, нали през деня хората работят! А всеки иска да си направи пазаруването на спокойствие!
Оглеждам ококорените и изумени физиономии около себе си. Всички изглеждат като попарени. Сигурно въобще не са очаквали да напипам проблема толкова бързо. Изпълнена с нови сили, аз потропвам по листа и продължавам:
— Тези магазини тук са голяма глупост! Трябва да има филиал на „Спейс НК“, на „Джоузеф“ и може би на „Л. К. Бенет“!
Тишината в залата става болезнено осезаема.
Джес заравя глава в ръцете си.
Робин изглежда ошашавен, но прави храбър опит да се усмихне.
— Беки… очевидно имаме леко недоразумение. Ние не протестираме срещу плановете и характеристиките на търговския център. Протестираме срещу самото му построяване!
— Моля? — вторачвам се неразбиращо в него.
— Просто не искаме да го строят, това е! — обажда се Джес с изключително бавен и ядно-саркастичен тон. — Защото възнамеряват да разрушат регион, характеризиращ се със забележителна природна красота! Ето за това протестираме!
— О! — Пак се изчервявам. — Разбирам. Точно така. Природната красота. Аз тъкмо… хммм… тъкмо се канех да говоря и по този въпрос. — Изключително притеснена започвам отново да разлиствам страниците, като си поставям за задача веднага да поправя тъпата си грешка. — Така, като гледам, таралежите също ще бъдат застрашени — изричам накрая. — Вече забелязах няколко точки, опасни за таралежите. Или, както ги наричаме ние, ТОТ.
Забелязвам как Джес подбелва очи. Може би е крайно време да си затворя устата.
— Добър довод — отбелязва с леко напрежение в гласа Робин. — И така… Беки сподели с нас някои ценни аспекти от проблема по опазването на таралежите. Някакви други мнения?