— Извинявай, скъпа — прекъсва ме саркастично човекът до Джес. — Много те бива да приказваш, но какво знаеш ти по този въпрос?
— Всъщност, нищо — признавам си спокойно. — Само дето някога бях журналист. Така че знам всичко за пресконференциите, прескомюникетата и маркетинговите кампании. — Оглеждам смълчалата се публика и допълвам: — Освен това в продължение на две години работих в „Барнис“ — един огромен магазин в Ню Йорк. И там провеждахме доста мероприятия, като например партита, уикенди на специалните отстъпки и промоционални вечери… Всъщност, това е идея! — Обръщам се към Джим, озарена от страхотна мисъл: — Ако искате да подпомогнете местния магазин, трябва да го отпразнувате! Направете нещо позитивно! Би трябвало да организирате шопинг фестивал! Или пък парти! Ще бъде много приятно за всички! Можете да включите специални оферти, безплатни подаръци… и да обвържете всичко с протеста си…
— Затвори си устата! — стоварва се върху мен нечия глас и аз млъквам озадачена, за да видя Джес, вече изправена на крака, пребледняла от гняв. — Веднъж завинаги млъкни, Беки! Защо трябва да превръщаш всичко в парти?! Защо трябва да опошляваш всичко?! Магазинерите като Джим въобще не се интересуват от подобни партита! Те се интересуват от стабилни, разумни продажби!
— Може пък да проявя интерес към едно парти — обажда се Джим, обаче Джес очевидно не го чува.
— И ти не знаеш абсолютно нищо за опазването на околната среда! Не знаеш нищо и за проклетите таралежи! Измисляш си нещата в крачка! Просто си изнеси задника оттук и ни остави на мира!
— Това вече е малко агресивно, Джес — обажда се Робин. — Беки просто се опитва да ни помогне.
— Ние не се нуждаем от нейната помощ!
— Джес — обажда се успокояващо Джим, — това е сестра ти! Хайде, скъпа! Бъди по-любезна с нея!
— Ама тези двете сестри ли са? — изписква белокосият старец и из залата се разнася мърморене.
— Тя не ми е сестра! — изревава Джес и скръства ръце пред гърди. Обръща ми гръб и аз усещам как вътре нещо ме пробожда.
— Наясно съм, че не ме искаш за своя сестра, Джес — ставам аз и се приближавам така, че да застана лице в лице с нея. — Но аз съм ти сестра! И по този въпрос никой нищо не може да направи! Ние носим една и съща кръв! Имаме едни и същи гени! Имаме едни и същи…
— Да де, обаче аз не съм убедена, ясно?! — прокънтява гласът на Джес из цялата зала.
Всички зяпват шокирано.
— Какво?! — проточвам неуверено.
— Не съм убедена, че имаме една и съща кръв — изрича вече по-спокойно тя.
— Ама… нали знаеш, че е така? — озъртам се объркано. — За какво говориш изобщо?
Джес въздъхва и потрива лице. Когато вдига очи, забелязвам, че от враждебността й почти не е останала следа.
— Виж ни сега двете, Беки — изговаря тя, вече по-мило, а после посочва първо мен, после себе си. — Нямаме нищо общо! Нито едно нещо! Не е възможно да сме роднини!
— Ама… нали баща ми е и твой баща?
— О, боже! — въздъхва Джес тихо. — Виж какво, Беки. Не мислех да говоря по този въпрос, или поне не скоро.
— По кой въпрос? — вторачвам се в нея и сърцето ми се разтуптява. — По кой въпрос да говориш?
— Ами, ето как стоят нещата. — Джес въздъхва дълбоко и отново потрива лице. — Първоначално ми дадоха името на баща ти като мой баща. Обаче… нещата някак си не се връзват. Затова снощи си поговорих надълго и нашироко с моята леля Флорънс. Та тя призна, че майка ми е била малко… необуздана. Може би в живота й е имало и други мъже. — Тук Джес се поколебава, след което допълва: — Тя просто предположи, че е имало и други мъже, макар че не може да ми даде нито едно друго име.
— Ама… нали си си направила тест? — изумявам се аз. — Изследване на ДНК! Та това не може да не докаже, че… — Не довършвам, защото забелязвам, че Джес клати глава.
— Не, не сме правили подобен тест. Щяхме да го правим, но не се стигна дотам. Тогава разполагах просто с датите, с името на баща ти… та просто предположихме, че… — Свежда поглед към пода и завършва: — Очевидно предположенията ни са били погрешни.
Завива ми се свят. Значи те никога не са си правили ДНК тест?! Просто са предположили?
В залата цари гробовно мълчание. Доколкото успявам да си дам сметка, никой не смее да си поеме дъх. Улавям милия, приятелски поглед на Джим и извръщам очи.
— Значи… всичко това е било просто една голяма грешка — изричам накрая. И точно в този момент в гърлото ми се образува нова буца.