Малко съм изненадана обаче, че Джес не спомена нищо по този въпрос. Ако моята отдавна загубена сестра имаше чанта „Ейнджъл“, аз щях да съм първата, която да й се възхити. От друга страна обаче, може би се опитва да изглежда недостъпна и сдържана. Разбирам я.
— Кажи сега — откъде пазаруваш обикновено? — питам, колкото да не мълчим.
— Където е най-евтино — отговаря Джес.
— Аз също! — кимвам ентусиазирано аз. — Когато бяхме в Юта, си купих най-вълшебната тениска на „Ралф Лорен“ с деветдесет процента отстъпка!
— Лично аз предпочитам да купувам на едро — отбелязва Джес с леко смръщена физиономия. — Ако купуваш достатъчно големи количества, можеш да спестиш значителни суми!
О, господи! Значи разсъждаваме по абсолютно идентичен начин! Знаех си, че ще бъде така!
— Напълно си права! — възкликвам щастливо. — Точно това се опитвам да обясня на Люк от известно време насам. Обаче той просто не може да схване логиката на този начин на пазаруване!
— Да не би да членуваш в някой потребителски клуб? — поглежда ме с интерес Джес. — Или може би сдружение за контрол над храните?
Отправям към нея празен поглед, след което се сещам за нещо:
— Всъщност, не членувам. Обаче, докато бяхме на медения си месец, направих няколко изключително изгодни покупки на едро! Например, купих четиридесет чаши за кафе и мляко и двадесет халата от китайска коприна!
— Двадесет халата от китайска коприна?! — замръзва на място Джес.
— Страхотна инвестиция, не мислиш ли?! Колко ли не обяснявах на Люк, че във финансово отношение сделката е изключително изгодна, обаче той така и не се съгласи с мен! Окей. Ето че стигнахме!
Намираме се пред красивите витрини на „При Джорджина“. Това е огромен бутик за продажба на дрехи, бижута и най-разкошните чанти на света. Идвам тук от дванадесетгодишна и това е един от най-любимите ми магазини в целия свят!
— Сигурна съм, че този магазин много ще ти хареса! — обръщам се щастливо към Джес и бутвам вратата.
Сандра — една от продавачките, тъкмо подрежда колекция от чанти с мъниста и пайети, но когато чува звъна на вратата, вдига глава. И лицето й автоматично светва.
— Беки! Не съм те виждала цяла вечност! Къде беше?
— Бях на меден месец!
— Да бе, вярно! Е, как е семейният живот? — Ухилва се и добавя: — Успя ли вече да си направиш първата корекция на бюста?
— Ха, ха! — отвръщам на закачката й аз. И тъкмо се каня да й представя Джес, когато Сандра внезапно изпищява.
— О, божичко! Това да не би да е чанта „Ейнджъл“?! Истинска ангелска чанта?!
— Точно такава е! — усмихвам се, преизпълнена с блаженство. — Харесва ли ти?
— Направо не мога да повярвам! Тя си има ангелска чанта! — вика Сандра на другите подавачки и зад гърба си чувам няколко ахвания. — Откъде я взе? Може ли да я пипна?
— От Милано.
— Само Беки Блумууд! — нарежда Сандра и клати глава. — Само Беки Блумууд е в състояние да влезе в нашия магазин с чанта „Ейнджъл“! Е, колко ти струваше това удоволствие?
— Ами… достатъчно.
— Олеле! — изпищява тя, като гали нежно чантата. — Ама тя е направо удивителна!
— Че какво й е толкова специалното? — обажда се зад нас Джес. — Просто една чанта!
В магазина се възцарява гробна тишина, а след това стените му звънват от задружен смях. Бива си я тази моя сестра! Остроумна е, няма що!
— Сандра, искам да те представя на един човек — казвам и дръпвам Джес напред. — Това е моята сестра!
— Твоята сестра ли?! — изумява се продавачката — Нямах представа, че имаш сестра!
— Аз също. Ние сме отдавна загубени сестри, нали така, Джес? — обръщам се към нея аз и я прегръщам.
— Полусестри — поправя ме Джес сковано.
— Джорджина! — развиква се Сандра към задната част на магазина. — Джорджина, трябва да дойдеш и да видиш това! Направо няма да повярваш! Беки Блумууд е тук и си има сестра! Те са две!
След кратка пауза завесата в задната част се дръпва и оттам се показва Джорджина — собственичката на магазина. Тя е към петдесетте, с прошарена коса и най-удивителните тюркоазени очи, които можете да си представите. Облечена е с кадифено дълго сако, държи в ръка писалка, а в момента, в който зърва мен и Джес, очите й блясват.
— Две сестри Блумууд! — изрича меко собственичката. — Това е направо прекрасно!