Докато водата се стича по тялото ми, усещам, че се изпълвам с ново вдъхновение. Нищо не може да се сравни с една хубава женска вечер! Двете със Сузи имаме толкова хубави спомени с подобни вечери от времето, когато живеехме заедно. Веднъж например, когато Сузи беше изоставена от приятеля си, посветихме цялата вечер на изпращане на предложения до него за лекарства за импотентност. Друг път пък си приготвихме коктейли с джоджен и едва не получихме алкохолно натравяне. Спомням си също как една вечер решихме да си обръснем главите и се заехме да търсим денонощен фризьорски салон.
А имаше и много вечери, когато не се случваше нищо особено. Тогава само гледахме филми, похапвахме си пица, говорехме си и се смеехме, и въобще — си прекарвахме страхотно.
Спирам насред подсушаването на косата си. Чувствам се странно, когато вече не мога да говоря за Сузи. Не ми се е обаждала нито веднъж, откакто й съобщих, че си имам сестра. Аз също не съм й звъняла.
Както и да е. Вирвам гордо брадичка. Това е животът. Хората си намират нови приятелки и нови сестри. Наричат го естествен подбор.
Пък и двете с Джес ще си прекараме страхотно тази вечер. Много по-добре, отколкото всичките ми вечери със Сузи!
Изгаряща от нетърпение, аз си обличам някакви дънки и тениска, върху която със сребърни букви е изписано „Идеалните сестри“. После запалвам лампите на тоалетката си и изваждам оттам абсолютно всички гримове, които притежавам. Разравям кутията под леглото и измъквам трите си перуки, четирите изкуствени опашки, изкуствените си мигли, спрея с блясък за коса и татуировките. А накрая отварям специалния си шкаф, където складирам обувките си.
Обожавам шкафа си за обувки!
Разбрахте ли ме добре? Буквално го обожавам! Това е най-хубавото нещо за мен в целия свят! Всичките ми обувки са подредени в редици, а вътре има дори вградени лампи, за да се виждат по-добре. Обхващам с наслада редиците, а после изваждам оттам най-веселите, най-шикозни обувки с високи токчета и ги захвърлям на леглото.
Вече сме в пълна готовност за маскировката!
След това се заемам с подготовката на дневната. Изваждам всичките си любими видеокасети с филми и ги разстилам на пода, добавям към всичко това купчини със списания и запалвам няколко свещи. После следва кухнята, където вадя няколко купи и изсипвам вътре различни видове чипс, пуканки и сладки, и там запалвам няколко свещи и изваждам шампанското от хладилника. Когато оглеждам обстановката, забелязвам, че гранитните повърхности проблясват, а неръждаемата стомана излъчва млечно сияние от отражението на пламъците на свещите. Всичко е перфектно!
После си поглеждам часовника. Почти шест часът е. Джес сигурно вече е приключила с тренировката си. Насочвам се към стаята за гости и почуквам леко на вратата.
— Джес?
Никакъв отговор. Сигурно е под душа. Е, няма защо да бързаме.
Но когато тръгвам към кухнята, внезапно дочувам гласът й, който долита от кабинета. Странно! Приближавам се натам и леко отварям вратата. И ето че пред компютъра седи Джес, а от двете й страни стоят Люк и Гари, втренчени в екрана на монитора. Там пък зървам Люк, който говори на зелен фон.
— Ето така можете да наслагате графичните изображения — тъкмо казва Джес, като печата бързо нещо на клавиатурата. — И да ги синхронизирате със саундтрака. Ако искате, аз мога да ви помогна.
— Какво става тук? — обаждам се изумена аз.
— Това е новият ни корпоративен сиди-ром — обяснява Люк. — Обаче типовете, дето са го правили, са си оставили ръцете. И сега всичко трябва да бъде наново редактирано.
— Сестра ти е направо магьосник по компютрите! — казва възторжено Гари.
— О, нищо особено. Научих тези неща доста отдавна — обажда се Джес, като продължава да печата нещо със светкавична скорост. — Целият университет трябваше да премине компютърните курсове още миналата година. Пък и доста си падам по техниката. Много ми харесва да си играя с подобни играчки.
— Това е фантастично! — отбелязвам аз. Помотавам се до вратата известно време, обаче Джес продължава да си печата нещо. — Ами… не искаш ли да дойдеш да пийнем по нещо? Приготвила съм всичко за нашата женска вечер!
— Много съжалявам! — вдига поглед към мен Люк, внезапно осъзнал ситуацията. — Извинявай, Джес, задържам те! Оттук нататък ние ще се оправим. Все пак много ти благодаря!
— Да, и аз! — приглася му Гари.
И двамата я наблюдават с такова огромно възхищение, че не мога да не почувствам поне мъничко ревност.