Господи, кой би си помислил?!
Когато Джес се връща в кухнята, не мога да не я гледам вече с други очи. Тя взема едно от банковите си извлечения и тежко въздиша. И аз усещам как душата ми се зарежда с огромна любов и съчувствие към нея. Ако знаете и на мен колко пъти ми се е случвало да взема някое банково извлечение и да въздъхна! Та ние действително сме сродни души!
Погледът й се плъзга по цифрите, а изражението й продължава да бъде все така объркано. Ами да, нищо чудно! С подобна дължима сума!
— Хей — обаждам се аз с разбиране, — все още ли се опитваш да проследиш онази сума пари?
— Трябва да са тук някъде — смръщва се тя и се обръща към друго извлечение.
Господи, да не би пък банката да се кани да й направо запор на имуществото? Мога да й дам няколко идеи.
Привеждам се напред доверително и прошепвам:
— Банките са истински кошмар, нали?
— Направо са безполезни — махва с ръка тя.
— Знаеш ли, понякога номерът е в едно любезно писмо. Кажи, че си си счупила крака — или нещо подобно. Или пък, че кучето ти е умряло.
— Моля? — вдига озадачено глава тя. — Защо пък да им разказвам подобни неща?
Божичко, ама тя изобщо няма представа как стават нещата! Нищо чудно, че е затънала в толкова неприятности.
— Е, нали се сещаш! За да предизвика тяхното съчувствие! Тогава може и да ти отложат наказанията за пресрочен лимит. Или дори да го увеличат.
— Аз нямам пресрочен лимит — отвръща тя с озадачена физиономия.
— Но…
Млъквам, защото точно в този момент истината се стоварва като чук върху главата ми. Щом няма пресрочен кредит, това означава, че…
Май ще припадна.
Значи тези тридесет хиляди са всъщност…
Това са истински пари?
— Беки, добре ли си? — поглежда ме неразбиращо Джес.
— Аз съм… добре — отговарям едва-едва и отпивам няколко големи глътки шампанско, опитвайки се да си възвърна самообладанието. — Ти… значи нямаш дължим кредит. Това е много добре! Това е страхотно!
— Никога през живота си не съм имала дължим кредит! — отсича категорично Джес. — И не смятам, че е необходимо. Ако човек държи на себе си, спокойно може да харчи в рамките на възможностите си. Хората, които затъват в дългове, страдат от липса на самоконтрол. И за подобни деяния няма никакво извинение! — Подрежда документите си, но по едно време се заковава на място и пита: — Но ти някога си била финансов журналист, нали? Майка ти ми показа някои от твоите статии. Значи знаеш всичко по този въпрос.
Лешниковите й очи ме поглеждат с очакване и аз усещам, че ме наляга някакъв абсурден страх. Внезапно си давам сметка, че като че ли не държа много тя да знае истината за моето финансово положение. Е, не и цялата истина, разбира се.
— Ами… всичко наистина — отговарям накрая. — Естествено, че знам. Всичко е въпрос на… на предварително планиране и прецизно управление на бюджета!
— Именно! — кимва Джес и ме поглежда одобрително. — Когато ми паднат някакви пари, първото, което правя, е да отделя половината и да я сложа в банковата си сметка.
Какво прави тя?!
— Отличен подход! — смотолевям с усилие. — Това е най-разумният подход. Безспорно.
Намирам се в шок. Когато бях финансов журналист, пишех статии, в които казвах на хората непрекъснато да заделят част от доходите си. Обаче никога не съм си мислела, че някой наистина го прави.
Джес ме поглежда с непознат до момента интерес.
— Значи и ти подхождаш така, нали, Беки?
В продължение на няколко секунди се чудя какво да й отговоря.
— Ами… как да ти кажа… може би не чак половината, при това всеки месец…
— И аз съм така — най-сетне благоволява да се отпусне и усмихне тя. — Понякога успявам да заделя само двадесет процента.
— Двадесет процента! — повтарям едва чуто аз. — Е… няма значение. Не би трябвало да се укоряваш заради това.
— Но се укорявам — казва Джес и се привежда през масата към мен. — И се надявам, че ме разбираш защо го правя.
Боже, никога досега не съм виждала пред себе си толкова открито и честно лице!
Господи, ама ние като че ли най-сетне се сработваме, а?!
— Двадесет процента от какво? — достига до нас гласът на Люк, който тъкмо в този момент влиза в кухнята, придружен от Гари. И двамата изглеждат в отлично настроение.
В главата ми зазвучава предупредителен звън.