Защо трябва да е толкова мрачна?! Защо не се отпусне и не стане по-весело момиче?!
Докато си пийвам от шампанското, по гърба ми запълзяват леки тръпки на негодувание.
Как е възможно да мрази пазаруването?! Как, за бога?! Та тя разполага с цели тридесет бона! Би трябвало да обожава да ходи по магазините!
И още нещо. Защо се е вманиачила толкова много на темата за картофите? Какво им е толкова страхотното на тъпите картофи?!
Въобще не я разбирам. Уж ми е сестра, ала не разбирам нито една от причините за нейното поведение. Люк се оказа напълно прав. Всичко е във възпитанието. Природата няма нищо общо.
Въздъхвам измъчено, а после погледът ми се плъзва тъжно по видеокасетите. Може пък да взема да си пусна един филм — голяма работа, че съм сама! И да си хапна пуканки. Както и от онези разкошни шоколадови бонбони „Торнтънс“!
Джес вероятно въобще не хапва шоколад. Освен ако не е шоколад, който сама е приготвила — от картофи.
Е, браво на нея! Аз обаче възнамерявам да се натъпча с шоколад и да зяпам филми!
Тъкмо се присягам към „Хубава жена“, когато телефонът иззвънява.
— Ало? — изричам, когато вдигам слушалката.
— Ало, Беки? — достига до мен познат глас. — Аз съм!
— Сузи! — възкликвам с огромна радост аз. — О, господи! Здрасти! Как си?
— Ами аз съм добре. А ти?
— И аз съм добре. Много добре!
И в този момент усещам, че от цялото си сърце искам в този момент Сузи да беше тук. Както в доброто старо време, когато живеехме във Фулам. Толкова много ми липсва моята приятелка! Толкова много!
Но вече всичко е различно.
— Е, как мина почивката ви с Лулу? — питам аз с възможно най-нехайния си тон.
— Ами беше… добре — отговаря тя след кратка пауза. — Нали се сещаш. Малко… различно, но… иначе забавно.
— Много хубаво.
По линията се възцарява неловка тишина.
— Ами аз се питах… питах се как вървят нещата с твоята сестра — изрича колебливо Сузи. — Вие двете… станахте ли добри приятелки?
Тези думи попадат като сол върху незараслата ми рана.
Не мога да призная истината пред Сузи. Просто нямам сили да й призная, че всичко се провали. Че тя си ходи на почивка с новата си приятелка, обаче аз не съм в състояние да прекарам и една свястна вечер със сестра си.
— Всичко е страхотно! — отговарям. — Не би могло да бъде по-добре! Разбираме се прекрасно!
— Сериозно? — изрича унило Сузи.
— Напълно! Всъщност, точно в този момент двете имаме женска вечер. Гледаме филми… смеем се… мотаем се… Такива работи.
— И какво точно гледате? — Пита веднага Сузи.
— Ами… Поглеждам тъмния екран и отговарям: — „Хубава жена“.
— Обожавам „Хубава жена“ — отбелязва с носталгия Сузи. — Особено онази сцена в магазина!
— Именно! Това е най-хубавата сцена в целия филм!
— И накрая, когато Ричард Гиър се качва при нея! — добавя възторжено приятелката ми. — О, господи, ще ми се още сега да го гледам!
— Аз също! — отвръщам, без изобщо да се замислям. — Така де… да гледам… останалата част от него!
— О! — възкликва Сузи със странен глас. — Очевидно ви прекъсвам. Извини ме, моля те!
— О, не! — побързвам да я успокоя аз. — Имам предвид, няма значение.
— Ще те оставям да си гледаш работата. Сигурно нямаш търпение да останеш насаме със сестра си. Доколкото схващам, двете си прекарвате великолепно. — В гласа й се прокрадва копнеж. — Двете имате да си говорите за толкова много неща!
— Ами да! — отговарям и оглеждам празната стая. — Да, определено е така!
— Е, ще се чуем някой друг път. Чао, Беки!
— Чао! — изричам и в гърлото ми се образува топка.
Ще ми се да й извикам в слушалката: „Почакай! Не затваряй!“
Но вместо това просто затварям телефона и се вторачвам в пустотата пред себе си. В другия край на апартамента чувам как Люк, Гари и Джес се смеят на нещо. Връзката между тях очевидно е станала веднага. Само с мен не се получи.
И внезапно усещам, че ме наляга дълбока депресия.
Имах толкова големи надежди. Толкова се вълнувах и радвах, че имам сестра. Но вече няма никакъв смисъл да опитвам, нали така?! Направих всичко, което ми беше по силите — и се провалих. Тотално. Двете с Джес никога няма да станем приятелки. Не и след милион години.