Ставам от дивана, мрачно пъхвам касетата с „Хубава жена“ във видеото и го включвам с дистанционното. Единственото, което мога да сторя оттук нататък, е да се държа любезно и учтиво през останалата част на уикенда. Любезно и учтиво — като добра домакиня. Би трябвало да се справя успешно поне с тази задача.
Мис Джесика Бъртрам
Хил Райз № 12
Скъли
Къмбрия
16 май 2003 г.
Скъпа мис Бъртрам,
Благодаря Ви за писмото.
След като прегледах изключително подробно Вашата банкова сметка, стигнах до извода, че разликата, за която ми говорите, е само 73 пенса.
Дълбоко съжалявам за тази грешка, допусната от нашата банка, и с удоволствие Ви съобщавам, че съм увеличил спестяванията Ви с гореспоменатата сума с три месеца назад. Освен това съм добавил и липсващата лихва, както Вие пожелахте.
Позволете ми да се възползвам от предоставилата ми се възможност да Ви поздравя още веднъж за прецизния и разумен подход, който Вие имате към своите финанси!
В по-личен план, очаквам с нетърпение да се запозная с Вас по време на предстоящата вечер на Групата на благоразумния вложител, на която предлагаме вино и сирене. Позволявам си да Ви напомня, че ще имаме удоволствието да чуем лекцията на нашия мениджър на отдел „Сметки на клиенти“, озаглавена „Да стегнем още веднъж коланите“!
Четиринадесет
На следващата сутрин главата ме цепи яко. Което може би има нещо общо с факта, че снощи омахах цялата бутилка шампанско съвсем сама, като я гарнирах с кутия и половина шоколадови бонбони.
Междувременно Джес, Люк и Гари прекараха часове наред пред компютъра. Дори и когато им занесох пица, за да не стоят гладни, те въобще не ме удостоиха с внимание. Така че аз изгледах съвсем сама целия филм „Хубава жена“, след което до половината — „Четири сватби и едно погребение“. Накрая, когато стана очевидно, че никой не е приритал за мен, реших да си легна.
Докато се опитвам през замъгленото си съзнание да уцеля ръкавите на халата си, Люк вече си е взел душ и се е спретнал в „ежедневно уикенд“ облекло, което използва най-вече тогава, когато възнамерява да прекара целия ден в офиса.
— По кое време свършихте снощи? — изричам дрезгаво аз.
— Доста позакъсняхме — клати глава Люк. — Но наистина много държах да оправим онзи сиди-ром колкото бе възможно по-скоро. Направо не знам какво щяхме да правим, ако не беше Джес!
— Ясно — смотолевям и ме залива негодувание.
— Не мога да не й призная — добавя той, като си завързва връзките на обувките, — че е голяма работа! Снощи направо ни спаси! Помощта й бе неоценима. Определено се оправя страхотно с компютрите!
— Така ли? — изписквам аз.
— Ами, да! Направо е страхотна! — Изправя се и ме целува. — Ти беше напълно права. Много се радвам, че я покани на гости за уикенда!
— Аз също! — насилвам се да се усмихна аз. — Всички си прекарахме страхотно!
Повличам крака към кухнята, където Джес вече седи на барплота с дънки и тениска и чаша вода.
Прави се на много умна.
Очаквам всеки момент да разцепи атома. Може би, между две коремни преси.
— Добро утро — поздравява ме тя.
— Добро да е! — изричам аз с най-любезния си глас на добра домакиня.
Снощи реших да попрегледам наново книгата си за домакинята — там се казваше, че дори и гостът ви да ви вбесява, длъжни сте да се държите възпитано и любезно.
Добре де. Мога да бъда възпитана колкото пожелаете! И изключително любезна при това!
— Добре ли спа? Искаш ли да ти приготвя нещо за закуска?
Отварям хладилника и изваждам оттам прясно изцеден портокалов сок, както и сок от грейпфрут и червени боровинки. От кутията за хляб вадя едрозърнест хляб, кроасани и кифлички. После започвам да ровичкам из шкафовете за някакви мармалади. Откривам три луксозни неща за мазане: ягодов мармалад с шампанско, мед от диви цветя и белгийски течен шоколад. Накрая смъквам няколко вида луксозни кафета и чайове, от които тя може да избира. Ето! Никой не може да ме обвини, че не съм предложила великолепна закуска на гостенката си!