— Кое е твое? — пита Джес, като приближава зад гърба ми и се втренчва в екрана пред мен. — Това ти ли си там?! — изрича шокирано. — Имаш толкова малък лимит, а си купуваш палто за двеста паунда?!
— Нещата не стоят точно така! — отговарям, изпълнена с угризения заради изражението й. Изправям се, отивам да затворя вратата на кабинета, след което се обръщам към нея.
— Виж какво — изричам съзаклятнически. — Всичко е наред! Имам едни пари, за които Люк въобще няма представа! От известно време продавам нещата, които си купихме по време на медения месец — и съм натрупала жестоки суми! Онзи ден продадох десет часовника „Тифани“ и от тях изкарах две хиляди паунда! — Вдигам гордо брадичка и добавям: — Така че мога без проблеми да си позволя подобно палто!
Неодобрителното изражение на Джес въобще не се променя.
— Можела си да сложиш тези пари в банкова сметка с голяма лихва! — изтъква назидателно тя. — Или да ги използваш, за да погасиш част от дълговете си!
Едва потискам внезапно зародилото ми се желание да й зашлевя шамар.
— Добре де, ама не го направих! — изричам вместо това, като се старая да запазя учтивия си тон. — Купих си палто!
— И Люк няма никаква представа за това! — отправя ми изпепеляващ, обвинителен поглед сестра ми.
— Не е необходимо да има представа! Джес, моят съпруг е много зает човек — опитвам се да обясня. — Моята роля е да поддържам домакинството му, а не да му губя времето с дреболии от ежедневието.
— И затова го лъжеш.
В тона й вече се усеща недвусмислено раздразнение.
— Всеки брак се нуждае от известна тайнственост. Това е добре известен факт!
Джес само поклаща неодобрително глава.
— Този ли е начинът, по който можеш да си позволиш също така и мармалади от „Фортнъм“? — пита, като посочва компютъра. — Не смяташ ли, че трябва да бъдеш искрена с него?
О, за бога! Ама тя очевидно не разбира нищичко!
— Джес, позволи ми да ти обясня — продължавам да запазвам хладнокръвие аз. — Нашият брак е сложен, жив организъм, който само ние двамата сме в състояние да проумеем. Аз, естествено, отлично знам какво да кажа на Люк и какво не, за да не го притеснявам. Наречи го инстинкт, наречи го дискретност, наречи го емоционална интелигентност, ако щеш! Това е!
Джес впива очи в моите, след което изрича тихо:
— Мисля, че се нуждаеш от помощ.
— От никаква помощ не се нуждая! — срязвам я с доста рязък вече тон аз.
Изключвам компютъра, бутвам назад стола си и минавам покрай нея, като се насочвам към кухнята. Там заварвам Люк, който приготвя кафе.
— Харесва ли ти закуската, скъпи? — питам с нарочно повишен тон аз.
— Фантастична е! — възторгва се съпругът ми. — Откъде успя да намериш тези яйца от пъдпъдък?
— Ами… нали знаеш… — усмихвам се влюбено аз. — Знам, че много ги обичаш, затова се постарах да ги намеря заради теб! — И стрелвам с победоносен поглед Джес, която само подбелва очи.
— Обаче сме свършили бекона — отбелязва Люк. — Както и някои други неща. Написал съм ти ги на една бележка.
— Няма проблеми — отговарям, защото току-що ми хрумва брилянтна идея. — Още сега ще отида да ги купя. Джес, нали нямаш нищо против да свърша малко домакинска работа? Ти, ако искаш, няма нужда да идваш, разбира се — добавям с най-сладкия си глас. — Знам колко много мразиш и презираш пазаруването.
Слава богу, че ще й се измъкна!
— Няма проблеми — кимва тя, като си пълни нова чаша вода на мивката. — С удоволствие ще дойда с теб!
Усмивката ми застива.
— Ще дойдеш в „Хар…“, тоест, в супермаркета?! — изписквам аз. — Но там ще ти бъде много скучно! Моля те, не се налага, ако не искаш!
— Напротив, искам! — поглежда ме многозначително тя. — Стига ти да нямаш нищо против!
— Да имам нещо против ли?! — изричам през стиснати устни. — Защо пък да имам нещо против? Ей сега ще отида да се приготвя.
Когато тръгвам по коридора към спалнята, душата ми ври от възмущение. За кого се мисли тя, че да ми казва, че имам нужда от помощ?!
По-скоро тя е тази, която има нужда от помощ! Някой да й помогне да разтегли мръсната си уста в усмивка!
И каква наглост, моля ви се! Да ми дава съвети за брака ми! Че тя какво изобщо знае за брака?! Двамата с Люк имаме великолепен брак! Почти не сме имали кавга!