— Това… това… не означава точно онова, което пише — измислям накрая. — Това е нещо като… като код!
— Код ли?!
— Точно така! Всеки брак се нуждае от някакъв таен код на комуникация между съпруга и съпругата! Затова реших, че нищо не ми пречи да въведа такъв!
Люк ме поглежда продължително и накрая изрича:
— И какво, в такъв случай означава „Скорошно оздравяване“? На нашия таен код, де.
— То е… мммм… всъщност е… много лесно — прочиствам гърло и добавям самоуверено: — „Скорошно“ означава „Обичам“, а „Оздравяване“ означава…
— Може би „те“? — помага ми Люк.
— Точно така! Схващаш идеята, нали?! Страхотно е, не смяташ ли?
Възцарява се тишина. Стоя със свити встрани юмруци, а Люк ме наблюдава изпитателно.
— И смяташ, че не е възможно да са… направили грешка например, когато… когато са записвали поръчката, така ли? — изрича накрая Люк.
Господи!
Ама това обяснение е далеч по-добро! Как не можах да се сетя първа?!
— Разкри ме! — изкикотвам се аз. — Сбъркала съм! Нали ме знаеш каква съм! А сега… хммм… върви си хапни добре, а аз ще се обличам, за да тръгвам към супермаркета!
Гримирам се, обаче сърцето ми трепери като на подплашено врабче.
И какво ще правя сега? Как ще оправя тази ситуация?
Ами ако Нейтън Темпъл реши да се обади и да провери как се чувства Люк? Ако му изпрати още цветя?
Или ако пожелае да дойде на посещение при болен? Паниката ми се засилва още повече, от което ръката ми се разтреперва и аз си мацвам спирала за мигли върху клепача. Хвърлям я ядосано върху тоалетката.
Окей. Само… спокойно. Нека първо прегледаме какви възможности имам.
Първа възможност: Да кажа всичко на Люк.
Абсурд! Няма начин. Само при мисълта за това стомахът ми се свива на топка. Той е толкова ангажиран с тази работа около „Аркодас Груп“. Само ще го ядосам. Освен това, като отзивчива съпруга, аз би трябвало по-скоро да играя ролята на щит срещу подобни раздразнения.
Втора възможност: Да кажа на Люк само някои неща.
Нещо като редакционни заглавия. И може би предадени в светлина, която да ме изкара много добра, като изобщо не споменавам името на Нейтън Темпъл.
О, боже! Невъзможно!
Трета възможност: Да се справя дискретно със ситуацията в стила на Хилари Клинтън.
Но нали вече опитах! И нищо не се получи.
Пък и реално погледнато, Хилари разполага с цяла армия от съветници. Значи и аз се нуждая от добър екип. Точно както в „Западното крило“. Тогава всичко ще бъде много лесно. Просто ще трябва да отида при Алисън Джани и да кажа тихичко: „Имаме проблем — обаче президентът в никакъв случай не трябва да научава!“ А тя ще промърмори: „Не се тревожете! Ние ще го овладеем!“ После двете ще си разменим една от онези топли, но напрегнати усмивки и ще влезем в Овалния кабинет, където Люк тъкмо обещава на група деца в неравностойно положение, че игрището им ще бъде спасено. И ще си разменим погледи, пълни с игриви пламъчета… и това ще ни припомни как танцувахме по коридорите на Белия дом предната нощ, наблюдавани единствено от безстрастната охрана.
Тропотът на камиона за събиране на отпадъци навън ме връща обратно към реалността. Люк не е президентът на САЩ. И аз не съм във филма „Западното крило“. И все още нямам никаква представа какво да направя.
Четвърта възможност: Да не правя абсолютно нищичко.
Този подход си има множество предимства. Най-важната част от него е… трябва ли въобще да правя каквото и да било?
Протягам ръка към молива си за устни и започвам внимателно да очертавам с него устните си. Хайде да се опитам да погледна ситуацията отстрани. Да се опитам да я видя по-реално. Единственото, което всъщност се е случило досега, е, че някой е изпратил на Люк цветя. Това е всичко.
Освен това същият този някой много държи Люк да работи за него. И е напълно убеден, че му дължим услуга.
И е гангстер.
Не, престани! Той не е никакъв гангстер! Той е… бизнесмен с криминално минало. Това е съвсем различна работа.
И освен това… Освен това… Вероятно просто проявява учтивост, нали така? Така де, погледни реално на нещата! Сякаш наистина възнамерява да отлага откриването на хотела си, така че единствено Люк да го организира. Как пък не! Това е пълен абсурд!
Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че нещата стоят точно така. Не е възможно Нейтън Темпъл да говори сериозно, когато твърди, че очаква именно Люк да работи за него. Сигурно вече си е намерил друга компания за връзки с обществеността. И сигурно вече всичко е задвижено и той е забравил напълно за „Брандън Къмюникейшънс“. Именно! Затова не се налага да правя каквото и да било! И всичко е наред!