— Защото, ако не си ги купя, няма да мога да получа безплатните подаръци към тях, разбра ли?! — отвръщам с победоносен тон и завивам с количката си към другата алея.
Ха! Кажи сега нещо де, госпожице Многознайке!
Насочвам се към рафта с плодовете и започвам да пълня количката си.
Така. Хубави здравословни ябълки. Вдигам глава и — Джес отново примигва.
— Какво? — срязвам я аз. — Сега пък какво има?!
— Можеш да си купиш ябълки и на килограм! — И посочва към другия край на алеята с плодовете, където някаква жена съзнателно избира ябълка след ябълка и пълни торбичката си. — Купуването на бройка е доста по-скъпо! А така ще спестиш… двадесет пенса!
Божичко, какво спестяване само! Двадесет мижави пенса!
— Времето е пари — отвръщам с хладен тон аз. — И, честно да ти кажа, Джес, не мисля, че си струва да губя време, за да избирам качествени ябълки от купчината!
— И защо не? — отвръща невъзмутимо тя. — В крайна сметка и без това си безработна!
Ахвам от обидата.
Безработна ли?! Аз — безработна?!
Аз не съм безработна! Аз съм професионален продавач-консултант! И си имам работа, която ме чака!
Обаче… въобще не смятам да я удостоявам с отговор. Завъртам се на пета и се насочвам към рафтовете със салатите. Пълня си две кутии с луксозни мариновани маслини, връщам се към количката и — зяпвам изумено.
Ама кой е сложил тази торба с картофи в количката ми?!
Да съм казвала, че искам картофи? Да съм казвала, че обичам картофи?!
Ами ако съм на диетата на Аткинс?!
Оглеждам се побесняла, ала от Джес ни следа. А тъпата торба е толкова тежка, че не мога да я вдигна сама. За нея може и да няма проблеми — нали е госпожица Културистка на годината! И къде се е скатала, между другото?
И за мое огромно изумление точно в този момент я виждам да излиза от една странична врата, носеща голям кашон и говореща с някакъв продавач. Какво пък е намислила сега?
— Тъкмо говорих с мениджъра по доставките — казва тя, като се приближава към мен. — Можем да вземем всичките тези наранени банани буквално без пари!
Какво?
Надниквам в кашона и установявам, че е пълен с най-отвратителните, смачкани и почернели банани, които някога съм зървала!
— Стават за ядене — отбелязва Джес. — Само трябва да изрежеш почернелите части.
— Но аз не желая да изрязвам почернелите части! — отговарям аз с далеч по-писклив глас, отколкото възнамерявах. — Искам си хубави, жълти банани! Освен това нямам нужда и от тази тъпа торба с картофи!
— Но само от една торба можеш да готвиш в продължение на цели три седмици! — дръпва се обидено Джес. — Това е най-икономичната и най-богата на хранителни вещества храна, която може да се купи! Само един картоф…
Божичко, пак ли?! Не и още една лекция за картофите!
— И къде ще ги сложа, ако смея да попитам? — прекъсвам я аз. — Нямам толкова голям шкаф!
— В коридора има един. Можеш да ги сложиш там. А ако станеш член на клуба за покупки на едро, в него можеш да съхраняваш също така и брашно, и зърнени храни.
Този път е мой ред да отстъпя изумено.
Зърнени храни ли?! И за какво са ми на мен зърнени храни?! А и както разбирам, тя въобще не е надзървала във въпросния шкаф.
— Това е шкафът ми за дамски чанти — изтъквам назидателно. — И е догоре пълен.
Джес свива рамене и безцеремонно заявява:
— Нищо не ти пречи да изхвърлиш някои от тях!
В продължение на няколко секунди съм прекалено шашната, за да отговоря каквото и да било. Тя сериозно ли ми предлага да изхвърля част от чантите си? При това заради някакви си… картофи?!
— Хайде да тръгваме — изричам накрая с колкото ми е възможно по-спокоен тон.
Трябва да бъда учтива. Трябва да бъда любезна. Само след двадесет и четири часа ще се отърва от нея!
Но докато продължаваме да обикаляме из магазина, аз наистина започвам да губя самообладание. Джес непрекъснато каканиже в ухото ми — отново и отново, докато накрая ми идва да се обърна и да я зашлевя.
„Можеш сама да си приготвяш лицата — ще ти излезе двойно по-евтино… Мислела ли си да си купиш готварска печка втора употреба? Прахът за пране, който е собствена марка на магазина, е с 40 пенса по-евтин… Вместо омекотител можеш да използваш оцет…“
— Не искам да използвам оцет! — срязвам я аз. — Искам да си използвам качествен омекотител, ясна ли съм?! — И слагам едно шише в количката си, като се насочвам към плодовите сокове.