Джес върви след мен.
— Някакви коментари? — питам, като слагам две кутии с натурален сок в количката си. — Да намираш нещо лошо в здравословния портокалов сок?
— Не — свива рамене Джес. — Само дето можеш да получиш същото и от чаша чешмяна вода и разтворима таблетка витамин С.
Окей. Този път вече наистина ще й ударя шамар.
И само защото ме предизвика, аз слагам още две кутии в количката си и после се насочвам към хляба. Във въздуха се носи вкусен аромат на печен хляб, а когато се приближавам, на щанда зървам жена, която демонстрира нещо пред насъбралата се тълпа.
Аууу! Много обичам такива неща!
Жената държи пред себе си блестяща хромирана джунджурия, включена в контакта в стената, и когато го отваря, оказва се, че уредът е пълен с вафлички във форма на сърчица — със златисти корички и изключително вкусни на аромат.
— Уредът за приготвяне на вафлички е лесен за употреба! — казва жената. — Чрез него всяка сутрин можете да се събуждате с аромата на прясно изпечени вафлички!
Господи, ама това е страхотна идея! Представям си как двамата с Люк си лежим на спалнята и си похапваме вафлички във формата на сърчица, залети с кленов сироп, и отпиваме от пенестото си капучино.
— Този уред обикновено струва 49.99 лири — продължава жената. — Но днес го предлагаме на специалната цена от… двадесет и пет лири! Това прави петдесет процента отстъпка!
Сякаш ме удря ток. Петдесет процента отстъпка ли?!
Ясно. Значи веднага трябва да си взема един такъв!
— Да, ако обичате! — изричам и бутвам количката си напред.
— Ама какво правиш? — вика ужасено Джес.
— Напълно очевидно е, че си купувам уред за печене на вафлички — подбелвам очи аз. — Може ли да ми се махнеш от пътя, ако обичаш?
— Няма! — тупва с крак Джес и се заковава точно пред количката ми. — Няма да ти позволя да пилееш двадесет и пет лири за уред, от който изобщо нямаш нужда!
Впивам в нея поглед, пълен с ненавист. Коя е тя, че да ми казва от какво имам и от какво нямам нужда?!
— Напротив, имам нужда от подобен уред! — отвръщам рязко. — Той фигурира в списъка на нещата, от които имам нужда!
Даже, ако искаш да знаеш, онзи ден Люк каза: „Онова, от което този дом действително се нуждае, е уред за печене на вафлички“!
Добре де, това е лъжа. Но все пак можеше да го каже. Тя откъде може да знае дали го е казал или не?!
— Освен това, ако още не си забелязала, по този начин ще спестя доста пари! — добавям и решително бутвам количката покрай нея. — Това си е истинска сделка!
— Не е никаква сделка, ако нямаш нужда от него! — изрича бясно тя, сграбчва количката и се опитва да я задържи.
— Махни си ръцете от количката ми! — изписквам възмутено. — Аз имам нужда от уред за вафлички! И спокойно мога да си го позволя! Напълно спокойно! Ще взема един — обръщам се към жената на щанда и поемам една от кутиите на масата.
— Не, няма да го вземе! — изписква Джес и грабва кутията от ръцете ми.
Какво?! Какво прави тя?!
— Беки, правя го за твое собствено добро! Ти си пристрастена към харченето на пари! Трябва да се научиш да казваш „не“!
— Нищо не ми пречи да казвам „не“! — изсъсквам вбесено. — Мога да казвам „не“, когато и както си поискам! Просто избирам точно в този случай да не го правя! И ще взема уреда! — Последното го изричам към обърканата продавачка. — Всъщност, ще взема дори два! Единия ще го подаря на мама за Коледа!
Грабвам две кутии и ги поставям в количката.
Така вече е добре.
— Значи ще пропилееш петдесет лири просто ей така, а?! — изрича с презрителен глас Джес. — Ще хвърлиш на вятъра пари, които не притежаваш, така ли?!
— Не ги хвърлям на вятъра!
— Напротив, точно това правиш!
— Нищо подобно! — започвам да викам аз. — И освен това имам пари! Имам много пари!
— Но ти наистина живееш в някаква измислена реалност! — започва изненадващо да крещи и Джес. — Ще имаш пари, докато не ти свършат нещата за продажба! И тогава какво ще стане? Какво ще стане, когато съпругът ти разбере какво правиш?! Сама си търсиш белята!
— Нищо подобно! — отвръщам с гневен крясък аз.
— Напротив, търсиш я!
— Нищо подобно, аз…
— Ей, вие, сестрите, няма ли най-сетне да млъкнете! — прекъсва ни вбесен женски глас и ние едновременно подскачаме.