— Нали искаше да поразчистя малко тук! — извивам виновно. — Нямах представа как да го направя! Имахме толкова много неща! Затова от известно време започнах да продавам всичко по и-бей! И аз… май продадох и часовниците. Без да искам!
Прехапвам устни с надеждата, че Люк ще се усмихне или дори ще се разсмее. Обаче той се смръщва все повече и повече.
— Господи, Беки! Не виждаш ли, че сме затънали до уши в работа! Само този проблем ни трябваше сега! — Бръква си в джоба, вади оттам мобилния и набира някакъв номер. — Здрасти, Мари! Оказва се, че имаме малък проблем с вечерята утре вечер, която даваме за „Аркодас Груп“! Звънни ми! — Затваря рязко телефона и в стаята се възцарява тягостна тишина.
— Но аз изобщо не знаех! — изричам отчаяно. — Ако ми беше казал, че това са служебни подаръци… ако ми беше позволил да ти помогна…
— Да ми помогнеш ли?! Ти?! Абе, ти майтап ли си правиш с мен?!
Люк поклаща глава и излиза от кухнята, като затръшва яростно вратата след себе си.
Поглеждам към Джес. Почти виждам как над главата й се е образувало балонче от комиксите, в което пише: „Нали ти казах!“ Само след секунда тя се изправя и тръгва след Люк.
След малко я чувам да изрича тихо:
— Ако мога да ти помогна се нещо… само кажи!
— Не, няма нужда — отвръща той. — Но все пак ти благодаря!
Джес казва още нещо, ала този път гласът й звучи още по-приглушено и аз не мога да разбера нищичко. Сигурно вече е затворила вратата.
И в този момент си давам сметка, че просто трябва да знам какво точно казва. Примъквам се на пръсти до вратата на кухнята, а оттам, все така крадешком, тръгвам по коридора. Приближавам се колкото е възможно повече до кабинета и притискам ухо към нея.
— Направо не те разбирам как можеш да живееш с нея! — тъкмо казва Джес, а аз изтръпвам от възмущение. После замръзвам в очакване на отговора на Люк.
От стаята не се чува нищо. Не мога да си поема дъх. Не мога да помръдна. Единственото, за което си давам сметка, е ухото ми, притиснато към вратата.
— Трудничко е — достига до мен гласът на Люк.
И сякаш ме пронизва с нож.
Значи на Люк му е трудно да живее с мен.
Отвътре се чува шум, сякаш някой се приближава до вратата, и аз подскачам уплашено. Бързо се изнасям в кухнята и затварям вратата. Сърцето ми бие лудо, а очите ми се насълзяват.
Женени сме едва от единадесет месеца. И на него вече му е трудно да живее с мен?
Чайникът завира, обаче на мен вече не ми се пие чай. Отварям хладилника, изваждам оттам наполовина пълна бутилка вино и си наливам една чаша. Пресушавам чашата на няколко глътки и тъкмо се каня отново да я напълня, когато в кухнята се появява Джес.
— Здрасти! — казва тя. — Мисля, че Люк успя да разреши проблема с подаръците.
— Браво на него! — изричам през стиснати устни аз и отпивам поредната глътка вино.
Значи вече те двамата оправят всичко, така ли? Тя и Люк си провеждат своите тайни разговорчета, на които аз не съм желана, така ли?! Докато я наблюдавам как сяда и преспокойно отваря тъпата си книга, в душата ми се надига огромна вълна от непоносима болка.
— Човек би си помислил, че ще вземеш моята страна — изричам, като се опитвам да запазя спокойствие. — Нали в крайна сметка сме сестри.
— Какво искаш да кажеш? — смръщва се Джес.
— Можеше поне да ме защитиш!
— Да те защитя ли?! — вдига изумено глава тя. — Въобразяваш си, че ще тръгна да те защитавам, когато ти се държиш толкова безотговорно, така ли?!
— Аха, значи вече станах безотговорна! — процеждам през зъби. — А ти си перфектна, доколкото разбирам.
— Не съм перфектна! Но що се отнася до теб, да — ти си безотговорна! — Изрича Джес и затваря с трясък книгата си. — Наистина, Беки, мисля, че е крайно време да осмислиш поведението си! Ти нямаш никакво чувство за лична отговорност! Вманиачена си на тема харчене на пари… на всичко отгоре и лъжеш…
— А ти пък си една нещастница! — изревавам аз. — Ти си стисната, нещастна крава, която изобщо не знае как да се отпусне и да се забавлява!
— Какво?! — изпищява потресена Джес.
— Този уикенд положих какви ли не усилия! — вече крещя. — Направих всичко, с което да те предразположа и да те накарам да се почувстваш добре дошла! А ти отказа на всяко мое предложение! Окей, не харесваш филми от рода на „Когато Хари срещна Сали“. Но какво ти пречеше да се престориш, че ти харесва? Ей така, от любезност към домакинята!