— Олеле! — изписквам, като се опитвам да прикрия изненадата си. — Ама тези тениски са страхотни!
— Купихме си ги от центъра по психотерапия! — възторгва се мама. — Нали са жестоки?
— Очевидно много се наслаждавате на тази ваша терапия.
— Великолепна е! — възкликва мама. — Далеч по-интересна от играта на бридж! И дава възможност за множество нови контакти! Онзи ден бяхме на групов сеанс и кого мислиш зърнахме там? Марджъри Дейвис, която едно време живееше от другата страна на улицата!
— Сериозно? — изненадвам се искрено аз. — Значи все пак е успяла да се омъжи, така ли?
— О, не! — Мама снижава тактично глас и добавя: — Горкичката, има си гранични проблеми!
Нещо не мога да схвана. Какво, за бога, означава това „гранични проблеми“?
— Ами… хммм… вашите проблеми какви са? — питам, когато се настаняваме в кухнята. — Сигурно ви е било доста трудно в последно време?
— О, бяхме буквално в дълбините на ада! — изтъква мама, като кимва. — Нали така, Греъм?
— В самите му недра! — съгласява се татко.
— Но вече всичко е зад нас — и яростта, и чувството за вина! И двамата се сдобихме с нови сили да живеем и да се обичаме! — Тя ми отправя възторжен поглед, след което започва да рови в чантата си. — Донесох ти едно прекрасно швейцарско руло! Няма ли да включим чайника?
— Майка ти вече успя да открие богинята вътре в себе си — изтъква гордо татко. — Даже вървя по нагорещени въглени!
Зяпвам я изумено.
— Ти си вървяла по нагорещени въглени?! О, господи! И аз го направих в Шри Ланка? Болеше ли те?
— Ни най-малко! Беше напълно безболезнено! — изтъква мама. — Нали все пак бях с градинарските си обувки — добавя, уж между другото.
— Аууу! Ама това е брилянтно! — изписквам аз.
— Въпреки всичко все още ни предстоят много неща, които трябва да научим — отбелязва делово мама, докато реже швейцарското руло. — Точно затова тръгваме на този морски круиз.
— Ясно — кимвам след кратка пауза. — Да. Терапевтично пътешествие. — Когато мама ми спомена за това за първи път, помислих си, че си прави майтап с мен. — Значи идеята е да си плавате из Средиземноморието и през това време да си правите терапевтични сеанси, така ли?
— Не става въпрос само за терапия! — изтъква мама. — Освен това има и екскурзии за разглеждане на забележителностите!
— И редица забавления — допълва татко. — Доколкото схванахме, предлагат някои доста добри шоупрограми. Както и един строго официален бал.
— Всички наши приятели от центъра ще бъдат на кораба — продължава мама. — Вече успяхме да организираме малък коктейл за първата вечер! Плюс това… — тук се поколебава, но после допълва: — Един от гостуващите лектори е специалист по установяване на връзки с отдавна изгубени членове на семейството. Което ще бъде от особен интерес и за двама ни.
Нещо ме пробожда. Въобще не желая да мисля за отдавна загубени членове на семейството!
Настъпва тишина и аз виждам как мама и татко си разменят погледи.
— Е, вие с Джес успяхте ли да постигнете някакво разбирателство? — осмелява се накрая да попита татко.
О, боже! Веднага разпознавам разочарованието в очите му.
— Не особено — отговарям, като извръщам поглед. — С нея просто… не си приличаме особено.
— Не е и необходимо да си приличате! — изтъква мама, като слага успокоително ръка на рамото ми. — Вие сте отраснали напълно независимо една от друга. Можеш да очакваш да имаш нещо общо с Джес точно толкова, колкото и с… с кого например… да, с Кайли Миноуг!
— Беки има далеч повече общи неща с Джес, отколкото с Кайли Миноуг! — намесва се възмутено татко. — Защото, първо на първо, Кайли Миноуг е австралийка!
— Това не доказва нищо! — изтъква мама. — Нали всички сме членове на Британската общност! Така че, Беки със сигурност би се разбрала доста добре с Кайли Миноуг! Нали така, скъпа?
— Ами…
— Няма да намерят какво да си кажат една на друга! — не се предава татко, като клати глава. — Повярвай ми, така е!
— Напротив, ще имат! — срязва го мама. — Ще си проведат прекрасен разговор! Даже съм убедена, че биха станали големи приятелки!
— Виж Шер е нещо друго — изрича замислено татко. — Тази жена действително е много интересна!