— Беки не желае да става приятелка с Шер! — натъртва възмутено мама. — Може би с Мадона…
— Вижте сега какво, когато успея да се запозная било с Кайли Миноуг, било с Шер, било с Мадона, веднага ще ви уведомя! Ясна ли съм? — намесвам се аз с малко по-рязък тон, отколкото възнамерявах.
Настъпва тишина. Мама и татко се обръщат едновременно и ме поглеждат изпитателно. После мама поглежда към татко.
— Греъм, би ли отишъл при Люк да му занесеш кафето? — И връчва една чаша на татко.
Веднага щом той излиза, тя ме поглежда с очакване.
— Беки, скъпа! — казва накрая. — Добре ли си? Изглеждаш ми малко напрегната!
О, господи! В изпълненото със съчувствие лице на мама има нещо, което срива цялото ми така трудно постигнато самообладание. Изневиделица всичките тревоги, които ме дебнат отвсякъде в последно време, избликват на повърхността.
— Не се притеснявай заради Джес! — добавя нежно тя. — Няма абсолютно никакво значение дали двете се разбирате или не! Никой няма да си помисли нищо!
Преглъщам на сухо няколко пъти, като се опитвам да се овладея.
— Не става въпрос за Джес — изричам накрая. — Или поне не само за нея. Става въпрос за… Люк.
— Люк ли?! — изумява се мама.
— В момента нещата изобщо не вървят добре. Всъщност… — Гласът ми вече се разтреперва. — Мисля, че бракът ни е в голяма опасност!
О, господи! Сега, когато го изрекох на глас, всичко ми звучи абсолютно вярно и убедително. Нашият брак е в голяма опасност.
— Сигурна ли си, скъпа? — гледа ме объркано мама. — И двамата ми изглеждате толкова щастливи!
— Да де, обаче не сме! Съвсем наскоро се скарахме жестоко!
Мама се вторачва в мен за няколко секунди, след което избухва в смях. В гърдите ми се надига възмущение.
— Не се смей! Нещата са трагични!
— Разбира се, че са, скъпа! — отвръща тя. — Просто наближава първата годишнина от сватбата ви, нали така?
— Ами… да.
— Е, в такъв случай съвсем навреме идва и първото ви голямо скарване! Не го ли знаеше, Беки?
— Какво?! — поглеждам я неразбиращо аз.
— Вашето първо голямо скарване! — повтаря мама и зацъква при вида на физиономията ми. — Виж ти! И на какво ви учат съвременните женски списания, ако смея да попитам?
— Ами… например как да си поставяме акрилен лак на ноктите.
— Виждаш ли?! А би трябвало да ви дават съвети за щастлив брак! Всички семейни двойки преживяват първото си голямо скарване приблизително около първата годишнина от сватбата си. Жестока кавга, след това небето се прояснява и всичко се връща към нормалното.
— Божичко, нямах никаква представа за това! — изричам бавно. — Значи… нашият брак изобщо не е в голяма опасност, така ли?
Вече всичко се връзва. След първото голямо скарване всичко се връща към щастливия и спокоен начин на живот. Като при буря. Въздухът се пречиства и всичко се събужда за нов живот. Или пък като след горски пожар, когато всичко изглежда кошмарно, но всъщност е за добро, защото цялата дребна растителност може да израсте наново. Именно!
А най-важното от всичко е… да! Точно така! Най-важното от всичко е, че аз нямам абсолютно никаква вина! Става ясно, че, така или иначе, ние щяхме да се скараме за нещо — независимо какво съм направила или не съм! Дааа. Вече наистина започва да ми става по-леко на душата. Всичко отново ще бъде прекрасно. Усмихвам се на мама и захапвам с наслада парче от швейцарското руло.
— Следователно… двамата с Люк повече няма да се караме за нищо, нали така? — питам предпазливо, просто за всеки случай.
— О, не! — успокоява ме мама. — Не и до второто ви голямо скарване, което няма да настъпи чак до…
Не успява да довърши, защото точно в този момент вратата на кухнята се трясва и вътре влетява Люк. Държи до ухото си телефона, а на лицето му е цъфнала най-широката усмивка, която някога съм виждала.
— Получихме я! Получихме поръчката на „Аркодас Труп“!
Знаех си, че всичко накрая ще се нареди! Знаех си! Толкова е хубаво! Целият ни ден премина като че ли е Коледа!
Люк отложи всичките си делови срещи и отиде в офиса, за да отпразнуват победата. А след като качих мама и татко в едно такси, аз се присъединих към екипа му. Господи, обожавам да ходя в офиса на „Брандън Къмюникейшънс“! Адски шикозна обстановка имат — светло дърво, насочени светлини, и цялото място излъчва щастие и успех. Хората се тълпят и всеки вдига чашата си за наздравица. И така — през целия ден!