Джонас тръсна глава, извърна се от прозореца и закрачи обратно към бюрото си, където се тръшна в стола.
Един век в ада беше зад гърба на Породите. Ако не бяха изключително внимателни, всички те щяха да бъдат запратени обратно там. Котешките породи, Вълците, малката група от Койоти, които бяха успели да издържат, човечеството се беше опитало да отстрани от генетиката си.
Лъвските породи бяха първите. Водачът на техния Прайд, Калън Лайънс, отвори вратата към свободата преди повече от седем години с чифтосването си с Меринъс Тайлър, дъщерята на влиятелен журналист и собственик на вестник. От всички видове Лъвовете наброяваха най-много, въпреки че тази численост беше жалка. Всички видове Породи възлизаха на по-малко от хиляда.
И природата, макар и желаеща те да оцелеят, беше създала един проблем, който можеше да доведе всички тях до унищожение.
Разгонване.
Джонас вдигна документа, изпратен тази сутрин от Убежището — резултатите от последните изследвания на чифтосаните двойки. Бяха по-малко от дузина. И всички те се състояха от Порода и човек.
Възпроизводството беше сложно, включваше периоди на сексуална възбуда, а за жените — омаломощаваща нужда. Котките зачеваха лесно, но резултатът от тези зачатия щеше да бъде неизвестен години напред. Това, което беше известно, беше резултатът от разгонването.
И мъжете, и жените Порода или човек бяха на същата възраст, както в деня, в който хормоните, които ги обвързваха, се бяха уравновесили в телата им.
Калън и Меринъс се бяха чифтосали преди седем години и телата им показваха забавено физическо развитие за изминалото време.
Породите щяха да бъдат прецакани, ако информацията за това изтечеше в широката общественост. Джонас можеше да си представи реакцията на кръвните расисти — крещящи и изискващи тяхното затваряне и отделяне от обществото.
И в добавка към проблема — от Убежището бяха изчезнали хора — една двойка от Породите, която беше заподозряна, че се е чифтосала. Джонас проявяваше голям интерес към жената.
Докато се взираше в документа, тихо почукване по дъбовата врата, разделяща кабинета му от този на асистентката му, отекна из облицованото с тъмна ламперия помещение.
Джонас вдигна глава, когато вратата се отвори и неговата асистентка, Миа, пристъпи вътре и затвори след себе си.
— Сенатор Кули е тук, за да се види с вас относно Националния регистър на Породите, г-н Уайът. — Устните й се повдигнаха с леко ръмжене, един къс резец проблесна бързо. — Да му кажа ли, че не сте тук?
Становището на Миа за Националния регистър беше добре известно. Породите се бореха за това от месеци. Частният регистър, който се намираше в офиса на Джонас беше всичко, което бе необходимо засега.
— Можеш да го поканиш да влезе. — Мъжът остави документа на бюрото и се облегна назад в стола си. — И, Миа, имам нужда от цялата информация, която можеш да получиш за Марк и Ейми. Провери дали са имали близки контакти с други Породи, както и дали са общували с обикновени хора.
— Да, сър. Ще го направя веднага. Също така имате обяд в един часа със сенатор Тайлър и неговия брат, и коктейл довечера у Дрей Хамптън. Нито една от уговорените срещи не може да бъде отменена.
Джонас кимна; Миа беше толкова компетентна в работата си, колкото той в своята.
— Покани Кули да влезе и се свържи с Брейдън Арнес по телефона, веднага след тръгването на сенатора. Имам работа за него.
Тя кимна енергично, преди да се обърне и да тръгне пъргаво обратно към офиса си.
Джонас издърпа папката със законопроекта за Регистъра на Породите от останалите на бюрото си и я отвори небрежно. Нямаше намерение да се съгласява с някои части от него, но понякога… Понякога е по-добре да се играе играта.
Породата погледна нагоре, когато сенатор Кули влезе в стаята. Беше на средна възраст, тесните му по рождение очи и острият нос му придаваха вид на плъх. Тънка усмивка опъваше лицето на сенатора, правейки го да изглежда весел, спокоен.
Джонас потисна една уморена въздишка. Още една игра. Още една лъжа. А той знаеше, че за да оцелеят, лъжите трябва да продължат.
Първа глава
Южно Ню Мексико, 2023 г.
Евънесенс1 звучаха от високоговорителите на Рейндж Райдъра, новата линия патрулиращи превозни средства със задвижване четири по четири, специално конструирани за неравен пустинен терен. Лекото поклащане на автомобила, дължащо се на отделното окачване на всяка гума, му позволяваше лесно да преминава терена, а леещата се от вътрешността ритмична музика осигуряваше успокояващ комфорт.