Музиката беше стара, но подхождаше на настроението й. Мрачна, изпълнена с енергия и жажда за живот. Но под ритъма, Мегън Фийлдс можеше да усети нишки от емоция, заплитащи се около нея, пронизващи съзнанието й. Чужди емоции, болката на някой друг. Талантите на емпат2, които притежаваше, бяха нейното проклятие. Пустинята обикновено беше спасението й. Досега. Двете някак си бяха успели да застанат една срещу друга.
Патрулирането в пустинята никога не беше забавно, но само в редки случаи ставаше опасно. Младата жена знаеше това. Там беше идеалното място, където да се покрие някой престъпник. Лесно за преминаване и почти невъзможно за адекватно наблюдение от силите на реда, беше идеалната среда за двукраките мършояди, които измъчваха невинни човешки същества.
Мегън Фийлдс игнорира музиката, звучаща около нея, намести тъмните очила, които предпазваха очите й от палещото слънце и огледа терена около себе си. Пуста, с преливащи се ръждиви петна златисто кафява окраска и по-тъмно бронзовокафяво, с неравномерни петна зелено, земята изглеждаше празна, опустошена, забравена.
Понякога тя се питаше дали е единствената, която може да види красотата на земята наоколо. Пещерите, скрити в сенките на дънерите, малките, добре прикрити местенца с тучно великолепие. Това беше страна на чудесата, скрита зад храсталаци и къпинаци, които първи улавяха окото.
И ако инстинктът не я лъжеше, май имаше компания в тази нейна пустинна страна на чудесата. Усещаше как по тила й се промъква усещане за безпокойство, което предизвика напрежение в цялото й тяло.
Мегън спря до ръба на едно дълбоко дере, очите й се присвиха към следите от гуми, водещи към него. Те бяха сравнително пресни и прорязваха дълбоко песъчливата почва като небрежно нанесена рана. При вида им по плътта й пробягнаха тръпки, прекъсващи спокойствието, което я изпълваше преди това.
Младата жена насочи погледа си към данните, вървящи на малкия екран от дясната страна на волана. Там имаше съобщение за изчезнал турист от Карлсбад, различни бюлетини и откраднати автомобили.
Тя се почеса замислено по върха на носа, преди да намали музиката и да поднесе микрофона, който беше прикрепен на радиоприемника, към ухото си.
Не можеше да пренебрегне това. Адреналинът пулсираше в нея, дразнейки вече чувствителните рецептори в мозъка й.
Имаше нещо в дерето. Нещо, с което може би трябваше да се бие, срещу което може би трябваше да се изправи, без присъствието на останалите. Възможност да усмири нервната, неудържима енергия, която рядко намираше отдушник.
— Контрол, аз съм при дере Б-4. Има признаци за скорошно навлизане в дерето. Имате ли данни за някакви превозни средства вътре или извън него?
— Нямаме, Фийлдс. — Лени Бланшар, офицер по сателитните съобщения и главно момче за всичко, отговори с ленив, провлечен тон. — Нямаме засечено движение за изминалия месец. GPS-ът3 показва само твоя автомобил.
Мегън почука с пръсти по волана, устните й се свиха замислено, докато се взираше в следите.
Не беше необичайно за някои хора да изключват GPS-те си, когато не искаха да ги използват, въпреки че беше много неправилно и в определени райони можеше да доведе до големи глоби. Това беше един от тези райони.
Опасността почти блестеше във вълните от топлина, които се носеха над автомобила.
Вземайки бързо решение, тя излезе от Райдъра, мина пред него и се наведе, за да проучи по-внимателно следите от гуми. Характерни за офроуд гумите отпечатъци се врязваха дълбоко в земята, като се спускаха по стръмния склон към тясната долина долу.
Мегън се протегна, пръстите й преминаха по следите, докато се опитваше да се съсредоточи върху отпечатъците и емоциите, идващи от тях.
Страх. Решителност. Усещаше емоциите от вътрешността на автомобила върху следите в ронливия пясък и пръстта.
Взирайки се в пространството, тя се премести по-надясно, пръстите й пробягаха по ръба на друг отпечатък. Планински обувки. Някой бе последвал автомобила пеша. И със сигурност не беше там заради пейзажа.
Младата жена потърка брадичка намръщено, докато се опитваше да си припомни уроците за проследяване, които дядо й й бе преподал, още когато тя беше малко момиче. Следите бяха най-малко отпреди двадесет и четири, но не повече от четиридесет и осем часа. Тези от обувките бяха по-скорошни, в рамките на последните осем или десет часа.
3
GPS — Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес) — спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. — Б.пр.