— Била е бременна — гласът на Брейдън беше тих и изпълнен с тъга. — Защо е била тук, Мегън? Защо те е търсила? Отдръпни се от Ейми. Има едно място отвъд емоциите и болката, където се намира истината. Какво е искала тя?
Какво е искала тя? Имаше толкова много емоции, изливащи се върху нея, през нея. Пресей ги. Намери ядрото. Има ядро.
— Отмъщение.
Мегън се стегна и се задъха от силата на мисълта. Ейми искаше отмъщение.
— Дръж очите си затворени — изръмжа Брейдън, когато клепачите й трепнаха. — Затвори ги, Мегън. Концентрирай се. Усети силата, която ти давам, научи се как да я използваш и продължавай да търсиш. Каква е същността, бейби?
Тя се задъхваше. Можеше да почувства тънкия слой пот, покриващ лицето и шията й. Не беше от топлината, беше от разтърсващия студ вътре в нея.
Отмъщение. Думата бе прошепната в ума й отново. Но първо имаха нужда от доказателство. Тук лежеше доказателството. Ще се преместят от другата страна на завоя и ще чакат. GPS-ът на автомобила на Марк и Ейми е повреден, технологията стелт5 е извън строя.
— Автомобилите на Породите имат ли стелт? — попита тя объркано, мислейки за специалната електроника, която блокира признаците на живот на автомобилите, използвани от правоохранителните органи.
Брейдън се вцепени от изненада.
— Обикновено не — гласът му беше мрачен сега. — Понякога, само с разрешение.
Мегън продължи да търси, отчаяно искаше да намери отговорите тук и сега. Не знаеше дали ще успее да стигне по-далеч, дали ще може да се насили да премине през разбитите емоции, спотайващи се около нея. Съзнанието й вече крещеше, настояваше да му позволи да се скрие от чувствата, които не бяха негови.
А те бяха по-силни тук, отколкото в дерето, където двете Породи бяха намерили смъртта си. Те бяха почивали на това място, в убежището на този каньон. Бяха се държали един за друг, бяха се обичали и приели, че битката, която бяха повели, може да не бъде успешна.
Мегън усети, че отслабва. Коленете й трепереха, гърдите й бяха стегнати от нужда за кислорода, който би трябвало да бъде във въздуха. Задъхваше се. Със сигурност не би трябвало да се чувства толкова изтощена.
Зад затворените й очи избухнаха искри от светлина, променящи се цветове, пращяща топлина. Усети предчувствие за смърт, бързане за телефонно обаждане. Още едно обаждане. Бяха ли предадени? Ейми бе почувствала предателството да удря мозъка й, чувство за опасност, за смърт.
Тогава, сред бушуващите емоции, се появи усещането за друга опасност, друга смърт, чувство за надвиснала заплаха, по-силна от отпечатъците, чакащи тук. Мегън отвори очи, когато разбра, че са по-близо до острия завой, водещ навътре в каньона, отколкото бе смятала.
— Спри — изсъска тя и заби пети в земята, взирайки се в завоя. Мускулите й се вцепениха, а съзнанието й изкрещя.
Брейдън спря. Времето сякаш застина, докато младата жена се бореше да постигне някакъв контрол, да се изолира.
— Има някой там. — Можеше да го усети. Знаеше, че не са сами.
— Това е силата на способностите ти — започна да я успокоява Породата.
Мегън поклати глава отчаяно.
— Усещам ги. Те са там.
— Аз не ги усещам — гласът му бе хладен, анализиращ. — Какво чувстваш, Мегън?
Ръката й се отпусна на кобура и освободи закопчалката, която държеше Глока и го остави да падне в дланта й. Осъзнаваше, че Брейдън прави същото.
— Усещаш ли ги? — попита го тя. Приятели ли бяха, или врагове, тя не бе сигурна. Единственото, в което бе убедена, бе, че те не са Койоти.
Той я избута зад себе си и се приближи към края на скалата, притаявайки се зад храстите и растителността пред себе си, използвайки ги като щит. Мегън се опита да върне мисловните си бариери по местата им, и едва не простена от болка, когато те отказаха да й се подчинят.
Сякаш щом веднъж ги бе премахнала, никога повече нямаше да може да ги постави обратно на мястото им.
— Какво има? — попита Мегън. Искаше й се да стисне главата си в опит да сдържи усещанията, които продължаваха да я връхлитат. Който или каквото и да ги очакваше от другата страна, беше студено, безчувствено. Мегън не долавяше нищо друго, освен тяхното присъствие.
— Не са Породи — прозвуча гласът на Брейдън близо до ухото й. — Най-малко двама.
— Движат ли се или не?
— Чакат. Миризмата не се е променила. Знаят, че сме тук. Ти какво усещаш?
Тя поклати глава.
5
Стелт технология — набор от конструктивни решения и системи за активно и пасивно противодействие, които се използват от самолети, кораби и ракети, с цел да бъдат по-малко забележими (в идеалния случай — незабележими) от радари, инфрачервени сензори и други локационни средства. — Б.пр.