Статията на Арнолд Бенет от 1910 г. изтъква „потресаващите сцени, каквито никога не съм срещал в литературата“. Бенет смята, че „Братя Карамазови“ е едно от чудесата на света. Но Бенет знае романа от френски превод и е предупреден за него от книгата на М. Баринг „Тенденции в руската литература“. През 1912 г. излиза преводът на К. Гарнет и в Англия настъпва истинска „буря“ около романа. В рецензиите Достоевски е най-руският от всички писатели, романът е единственото средство да се разбере руската душа. Говори се за необичайната психология, за трескавия му свят, за човечността на писателя. В. Улф пише великолепната си статия „Руската гледна точка“, където Достоевски е в центъра на вниманието заедно с Чехов и Толстой. Критикът на в. „Спектейтър“ е може би сред първите в света, които опровергават натрапчивата теза за така наречените архитектонически слабости на романа. Той пише чудесно, че „видимата безформеност на романа се оказва завършеност на гигантска готическа катедрала“.
Е. М