Спомни си как почина баща й. Беше на четиринайсет години и когато майка й съобщи, че татко й е получил смъртоносен сърдечен удар в някаква забравена от бога страна в Централна Америка, където провеждаше разкопки, тя се сгуши в леглото също както сега, заби поглед в тавана, вслуша се в звуците на нощния град и се зачуди как е възможно всичко да продължава без ни най-малък признак, че той е изчезнал напълно от потока на събитията, прогонен е от вселената и това не променя съвършено нищо. Питър беше мъртъв; вече никога нямаше да чуе гласа му, да усети устните му върху своите, никога нямаше да получи шанса да реши дали иска да спи с него или не.
Стисна клепачи, напрегна слух и отчаяно се помъчи да долови някаква оцеляла следа от присъствието му в апартамента. Усети как сълзите пак се завръщат; това не бе помогнало, когато умря баща й, нямаше да помогне и сега. Той щеше да се завръща отново и отново като призрачно видение.
Знаеше, че също като баща си ще вижда Питър седмици наред — да изчезва зад ъгъла, да се мярка като мимолетна сянка в тълпата на оживена улица, като лице зад стъклото на прелитащо такси, като шепот на безплътен глас, а сетне бавно да се изгуби във времето като шумоленето на понесени от вихъра мъртви листа и накрая да изчезне завинаги. От всичко оставаха само спомени и стари кости — макар че дори и костите на баща й бяха изчезнали в някоя незнайна гробница сред джунглите, погребани в студените каменни дълбини на някой мрачен бездънен кладенец.
Фин дълго лежа и накрая седна в леглото. Знаеше, че майка й е на полуостров Юкатан да изследва кралските гробници край Копан, но колкото и да беше смахната, все пак от време на време проверяваше дали има известия, а в момента Фин изпитваше дълбока потребност да поговори с някого, та макар и чрез гласовата поща.
Щракна нощната лампа, вдигна слушалката и набра номера на майка си в Кълъмбъс. Изчака, слушайки как сигналът отеква отсреща, и когато чу на запис дрезгавия пушачески глас на майка си, сърцето й спря за миг. В гърлото й се надигна пареща буца, после тя се протегна и остави слушалката. Не искаше да стряска майка си със съобщение — усещаше, че сега гласът й ще прозвучи изплашено и тревожно.
Скицата, която беше направила на тайнствената графика, бе изчезнала от бележника до телефона. Тя плахо посегна, взе го и плъзна пръсти по празната страница. Някой бе откъснал не само рисунката, но и следващите няколко листа — никаква следа, сякаш изобщо не бе съществувала.
Изобщо не бе съществувала. Като татко, като Питър. Може би както самата нея, ако убиецът не беше изпаднал в паника. Тя се извъртя и спусна босите си нозе на студения дървен под. Кроули мъртъв. Питър мъртъв. Нейната скица изчезнала. Някой се мъчеше да направи така, сякаш страницата от бележника на Микеланджело изобщо не е съществувала. Но защо? Фалшификация? Нещо, което „Паркър-Хейл“ се опитва да пробута на наивен уредник в някой друг музей? Не й се вярваше — не и за една-единствена графика, забутана в дъното на чекмеджето. Един музей с репутацията на „Паркър-Хейл“ не би заложил името си на карта само заради някаква предполагаема рисунка на Микеланджело.
Беше готова да се закълне, че чува нечии стъпки по пожарната стълба зад кухненския прозорец. Знаеше, че прозорецът е заключен, но пък ако някой омотаеше юмрука си с риза, един удар можеше да му осигури свободен достъп до апартамента. Фин трескаво огледа спалнята, видя бейзболната бухалка и ръкавица в ъгъла до вратата и се хвърли към тях. Грабна бухалката и изтича в хола. Зави към кухненската ниша, пристъпи към мивката и с всичка сила замахна срещу черното лъскаво стъкло. Под удара то се разпадна на хиляди късчета, но откъм пожарната стълба не се чу друг звук, освен трополенето на стъклената градушка, която прелетя покрай петте етажа надолу и се разби с трясък върху кофата за боклук в задната уличка.
Фин нямаше време да размишлява над постъпката си. На стълбата наистина можеше да има някой, а ако Дилейни беше прав за убиеца на Питър и Кроули, рано или късно щяха да потърсят и нея. Стиснала бухалката, тя се промъкна обратно в спалнята, като пътьом взе раницата от дивана.
Фин изсипа учебниците си на леглото. Задържа само дигиталния фотоапарат и малката чантичка с гримове, която носеше навсякъде. Мина в банята, запаси се с всичко необходимо — от шампоан до тампони — натъпка го в раницата и добави четири-пет чифта памучно бельо, два сутиена, пет-шест фланелки и няколко чифта чорапи.