Завой след завой преследвачът неизменно беше по петите й, без да скъсява или увеличава дистанцията. Каквото и да правеше, не успяваше да се откъсне от него и когато наближи Гранд стрийт, започна да я обзема страх. Отначало си мислеше, че става дума за обикновено съвпадение — двама души се движат в една и съща посока — но кой куриер би работил в два през нощта? Можеше да е полицай, но тя знаеше, че те карат планински велосипеди и лесно се разпознават по ярко оцветените найлонови жилетки. Спомни си ужасяващите предсмъртни хрипове на Питър и завъртя педалите още по-бързо. Потта се стичаше по ребрата и между гърдите й. Трябваше да има някакъв начин да се откъсне.
Най-добре щеше да е самата тя да смени предвидения маршрут. Без колебание свърна надясно и изведнъж се озова в опасен лабиринт от камиони за доставки около големия жилищен квартал Конфюшъс Скуеър, известен на минаващите оттам с прозвището Конфюжън, тоест Бъркотията. Светкавично заобиколи някакъв мъж, който мъкнеше две изкормени прасета, вмъкна се в тясна уличка, претъпкана с кашони прогнили зеленчуци, после зави отново в още по-тясна уличка, почти задръстена от камари щайги, които се разхвърчаха зад нея. Чу крясъци на китайски, нечия ръка се опита да я сграбчи за тениската, сетне на сантиметър от лицето й прелетя бутилка и шумно се разби в отсрещната стена.
Хълцайки от напрежение, Фин едва не загуби равновесие по хлъзгавия паваж, докато завиваше към Пел стрийт и оживлението на нощната търговия в Чайнатаун. Мина на зигзаг между няколко коли, изскочи на тротоара, профуча покрай щанд със странни плодове и зеленчуци пред някакво миниатюрно магазинче и свърна толкова близо пред един старец с черна шапка и домашни чехли, че отнесе с рамо от провисналите му устни ръчно свитата цигара, която отхвръкна, оставяйки диря от искри.
Излезе на Дойър стрийт, направи остър завой наляво и с крайчеца на окото си отново зърна зловещия шлем на преследвача. Беше скъсил дистанцията на по-малко от трийсет метра и вече изобщо не криеше, че я гони. Право пред нея беше кръстовището на Дойър стрийт и Бауъри, светофарът тъкмо превключваше от жълто на червено. С разтуптяно сърце и изгарящи дробове, тя напрегна сетни сили и натисна педалите. Стигна кръстовището точно когато светна червено, здраво стисна клепачи, изрече наум кратка молитва и продължи да се носи напред. Все още със затворени очи чу скърцане на спирачки и вой на клаксони, последвани от звук, който я накара да си отдъхне — трясък от удар на метал върху метал. Нямаше нито време, нито желание да се озърне, за да види що за пакост е причинила. Прекоси площад „Кумлау“, изскочи на Дивижън стрийт, после сви по Маркет стрийт и продължи в сянката на моста към Ийст Ривър. Накрая свърна под грамадното бетонно съоръжение и се озова пред мърлявия вход на хотел „Кулидж“. Задъхана и изтощена, тя скочи от велосипеда, вкара го през скърцащата дървена двойна врата и най-сетне спря.
Юджин — костелив, мургав, облечен в зле скроен лъскав черен костюм и бяла риза без яка — изскочи от кабинката до стълбището, която напомняше клетка за птици.
— Неприятности, Фийн?
— Моля те, прибери ми велосипеда. Ако ме потърси един тип с еластични шорти и динозавърски шлем, не си ме виждал.
— Динозавърски шлем ли?
— Каска. За колоездене. — Все още задъхана, тя измъкна раницата си от багажника. — Дай ми ключ и ще те обичам навеки, Евгений.
Младежът изтича обратно до клетката, грабна ключ от полупразното табло на стената и бързо се върна при нея, размахвайки ключа като влъхва, поднасящ безценен дар. Несъмнено зяпаше гърдите й през напоената с пот блуза.
— Четвърти етаж в дъното, много уединено.
— Благодаря, Юджин.
Тя се приведе над рамката, целуна го по бузата, после бутна велосипеда в ръцете му и изтича нагоре по стълбището. Младежът я проследи с поглед. По устните му играеше блажена усмивка. След малко той въздъхна, затъркаля велосипеда през малкото фоайе и го вкара в канцеларията зад кабинката на администратора.
— Фийн — прошепна тихичко той, унесен в някаква сладостна хлапашка фантазия. — Фийн.