Какво я бе събудило тогава? Тя застина неподвижно в леглото и нервите й звъннаха тревожно, докато се съсредоточаваше. В тишината се чуваха нормалните за всяка стара сграда тихи шумове, бучене откъм моста отгоре, далечен вой на полицейска сирена и някакво драскане. Дали в стените нямаше мишки, или още по-лошо — плъхове? Беше слушала за нюйоркските плъхове, дори бе виждала няколко. Грамадни мръсни твари с жълти зъби, понякога толкова дълги, че пробиваха долната устна. Точно като за калпав филм на ужасите в някое автокино.
Не. Не беше холивудски плъх. Очите й се разшириха и тя се втренчи във въздуха някъде в средата между леглото и тавана, също както правеше, когато позираше — съсредоточи се в пустотата и зачака звукът да се повтори. След малко го чу. Не беше драскане, а упорито стържене на метал върху дърво. Тя се надигна тихо и погледна вратата. Ето го — квадратно метално езиче бавно пълзеше нагоре-надолу из процепа на вратата, търсейки резето. Стоманена линийка. Някой се опитваше да влезе и не й се вярваше това да е Юджин. Змийската глава? Най-вероятно. Тя спусна крака на пода, посегна и грабна раницата си. Беше настанала една от онези ситуации, които никога не се срещат в киното: жената всеки момент ще бъде изнасилена или убита от нахлуващия през вратата злодей с бръсначи вместо пръсти, а й се пишка тъй отчаяно, че след секунди ще подмокри гащите.
— Мамка му! — прошепна тя.
Шумно се изкашля, после затропа с крака по пода. Стържещият звук спря, лъскавият край на линийката застина. Тя изтича на пръсти към банята и смъкна джинсите и гащичките си. Клекна над тоалетната чиния, като внимаваше да не докосва седалката, изпишка се и се избърса по-бързо от всеки друг път в живота си.
Обърна се, вдигна гащичките и джинсите си, пусна водата и видя как презервативът и цигарата изчезват във водовъртежа заедно с двете хлебарки, които през изминалата нощ явно бяха напуснали ваната, за да извършат колективно самоубийство. Фин закопча джинсите, измъкна се тихо от банята и грабна раницата. Погледна към вратата. Металната лента още стърчеше от процепа, но не помръдваше. Тя се наведе над леглото и притисна с ръце пружините, за да изскърцат, после звучно въздъхна, сякаш отново си лягаше. Пристъпи до прозореца и зачака, впила поглед във вратата.
Мина цяла минута, сетне стържещото движение на линийката се поднови. Фин метна раницата на рамо и вдигна прозореца. Той с лекота се плъзна нагоре, а тя свали малката мрежа против комари и я остави на пода. Подаде глава през широко отворения прозорец, за да види дали има път за бягство; ако не, трябваше да дебне до вратата и да цапардоса противника с раницата си, когато най-сетне успее да влезе.
Под прозореца имаше метална площадка и пожарна стълба, водеща към покрива. Не беше кой знае какво, но все пак си струваше да опита. Тя преметна крак през перваза, приведе глава и се измъкна навън. Площадката трепна под нея и Фин видя как ръждивите болтове, които я крепяха за стената, помръдват в гнездата си. Без да им обръща внимание, тя се обърна към стъпалата и се закатери нагоре колкото можеше по-тихо.
Най-отгоре имаше извита скоба. Тя се хвана за нея и изскочи на покрива. Беше очаквала да намери някаква врата, водеща към стълбище, но не откри нищо — само вълнисто, неравно асфалтово покритие, осеяно тук-там с локви. Виждаше се, че някога е било покрито с пемза, но сега беше почти напълно оголено и лъскаво.
Над покрива стърчаха няколко отдушника от тоалетните и крива вентилационна тръба, но това бе всичко. Бягайки от опасността в стаята, беше попаднала от трън, та на глог. Е, поне по-лошо не може да стане, утеши се тя. Но само след миг се оказа, че греши. Чу звън на метал — някой бе излязъл на площадката. След около трийсет секунди Змийската глава щеше да я догони на покрива.
Отляво под ранното утринно слънце блестяха стъклата на кулата Конфюшъс. Отдясно се тъмнееха кафеникавите води на Ийст Ривър и мозайката от покриви между нея и „Кулидж“. Можеше да вика за помощ, но в този квартал едва ли някой щеше да й обърне внимание. Нямаше на кого да разчита, освен на себе си.
На метър и половина над главата й надвисваха най-долните стоманени греди на Манхатън Бридж. Тя изтича по покрива, изкатери се върху кривата вентилационна тръба и посегна нагоре с две ръце. Сграбчи широката греда, подскочи и се вкопчи с крака от двете страни на желязото. Събра сили, издърпа се по-нагоре, изви гръб, преметна тяло и се озова по корем върху горната страна на гредата. Мислено благодари на учителя Дуоркин по прякор Лудото куче, който водеше часовете по физкултура в гимназията. След жестоките тренировки при него човек можеше да разчита поне на три неща: че ще има стегнат корем, ще се научи да ругае като хамалин и ще може да се катери по мостове.