След като се изкачи върху гредата, тя приклекна и хвърли поглед към пожарната стълба. Зърна горната част на черния шлем. За секунда се запита какво ли е станало с Юджин, после прогони мисълта. Изправи се и побягна по широката плоска греда, като внимаваше да стъпва по средата. Неволно ахна, когато покривът на хотела внезапно изчезна и тя се озова във въздуха на четири етажа височина.
От време на време срещаше вертикална греда и трябваше да спира, за да я заобиколи внимателно. Колкото повече напредваше в пустотата, толкова по-силно биеше сърцето й и толкова по-неуверена се чувстваше. Празното пространство под моста служеше предимно за гробище на стари коли и ако паднеше, щеше да налети на някоя от тях. Тя рискува да се озърне и с ужас видя Змийската глава също да си играе на акробат по гредите, само че той не проявяваше ни най-малък признак на нервност, докато пъргаво заобикаляше вертикалните греди, почти без да забавя крачка.
Преследвачът я догонваше и Фин разбра, че няма надежда да стигне до далечната подпора на моста, където би могла най-сетне да слезе долу. След пет минути той беше само на десетина метра зад нея и продължаваше да скъсява дистанцията. На следващата вертикална греда Фин трябваше отново да забави ход и пак щеше да загуби време; щяха да се озоват на един и същ отрязък от гредата. Чу зад гърба си тихо щракване и с ужас извърна глава. Беше чувала този звук и преди — снощи, точно преди смъртта на Питър.
Зад нея мъжът с невидимо лице, черен шлем и прилепнал спортен костюм вървеше по гредата спокойно и с идеално чувство за равновесие. Стискаше дългия тънък нож между палеца и показалеца на дясната си ръка също както художник портретист държи четката си. Фин чу как изпод шлема му долетя глух кикот и нещо в нея се скъса. Вместо да побегне от дребната, зловеща и черна фигура с прилепнало облекло, тя стори точно обратното. Хвърли се назад по гредата, смъкна с една ръка раницата от рамото си и огнената й коса се развя буйно от вятъра, когато замахна с всичка сила и улучи Змийската глава точно между краката, докато той заобикаляше препятствието.
Мъжът изкрещя от удара в слабините и загуби равновесие в най-неподходящия момент. Изпусна ножа. Искрейки на слънчевите лъчи, оръжието се запремята надолу, отскочи от строшеното предно стъкло на един изоставен автомобил и тупна сред туфа плевели край колелото. Змийската глава се удържа още половин секунда, сетне окончателно загуби равновесие и гредата се изплъзна изпод краката му.
Започна да пада като в забавен кадър, направи усилие да се извърти и с крясък рухна към земята. Улучи същото стъкло като ножа, но не отскочи, а мина през него. От удара визьорът на шлема се пръсна като черно яйце и Фин видя лицето му — младежко, ужасно окървавено, с азиатски черти, може би китайски или виетнамски. Повече не помръдна.
Хълцайки от страх и облекчение едновременно, Фин се взираше надолу към нападателя и се питаше как може животът й да се промени коренно за толкова кратко време. Отново метна раницата на рамо, после се обърна и тръгна към края на моста.
13.
Лейтенант Винсънт Дилейни стоеше на тротоара с ръце в джобовете и гледаше ъгловата сграда. Улицата пред него беше задръстена от пожарни коли, линейки и полицейски автомобили. Навсякъде проблясваха мигащи лампи. Мястото беше заградено с полицейска лента, зад която стояха хора по халати и чехли. Повечето бяха тук от няколко часа и не изглеждаха особено доволни. Партньорът на Дилейни, сержант Уилям Бойд, се появи иззад ъгъла. В двете си ръце носеше по една пластмасова чашка кафе, в зъби стискаше мазна книжна торба като същински санбернар, а отзад ризата му се беше разпасала. Стигна до Дилейни, подаде му едното кафе и прехвърли торбата в свободната си ръка. Свали капачето на чашката си, отвори торбата и я протегна към Дилейни.
— Поничка?
— Естествено.
Дилейни надникна в торбата, откри поничка с шоколадова глазура и я измъкна. Отхапа, после отпи глътка кафе. Били си избра поничка с бананов крем. Дилейни отново се загледа към сградата. Целият горен етаж представляваше овъглена развалина.
— Какво разбра? — попита той.
— Пожарът почнал около четири и половина. Разправят, че на площадката на петия етаж се усещал мирис на бензин, значи несъмнено е палеж.