Били дояде поничката и бръкна в торбата за още една. Този път си избра с кленов сироп и лешници. Задъвка и шумно отпи от кафето.
— Имало ли е някой горе?
— Един старец в 5-В. Става рано, затова пръв надушил. Звъннал на пожарната и се изнесъл. Не знае нищо за 5-А. Казва, че цялата задна част на сградата била в пламъци.
Били преглътна последния залък с последната глътка кафе.
— Пожарникарите стигнаха ли дотам?
— Аха.
— Откриха ли нещо?
— Не.
Били измъкна нова поничка — този път с канела. Пъхна чашата от кафето в изпразнената торба и я смачка на лепкава топка.
— Майсторството ти на разказвач е поразително, Били. Почти колкото апетита.
— Добре де, какво да правя, като нищо не са открили? Да те лъжа ли?
— Разпита ли хората?
— Старецът от 5-В разправя, че малко след два чул някого да слиза по стълбището.
— Видял ли го е?
— Не.
— Нещо друго?
— Телефонният автомат на ъгъла.
— Хайде, казвай де.
— За всеки случай проверих в централата. Някой се е обадил от автомата към два и десет.
— Интересно.
— Да, ама още по-интересно ще ти стане, като чуеш докъде се е обаждал.
— Недей да се правиш на срамежлив, Били, не ти отива.
— До „Кулидж“.
— Онзи мърляв хотел под моста?
— Същият. Пратих един униформен да отскочи дотам и да си поговори с нощния администратор за обаждането. Открил го с прерязано гърло. Около десет минути по-късно някакъв дърт алкохолик дотърчал и рекъл, че черен дявол нахълтал през прозореца на дома му и омазал всичко с кръв.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Някакъв виетнамец с черен велосипеден екип бил метнат от моста или нещо подобно и пробил стъклото на изоставената кола, където спял дядката. Гадна работа. Странното е, че в някакви плевели до колата открили автоматичен нож. — Били вдигна очи към сградата. — Мислиш ли, че може да има връзка?
— Да, Били. Мисля, че не е изключено да има. Може би трябва да отскочим дотам и да поогледаме.
Двамата се отправиха към колата на Дилейни. Били седна зад волана и подкара покрай високите жилищни блокове към ъгъла на Шеста улица. Дилейни се озърна към телефонната кабина, а Били включи сирената, за да разчисти кръстовището с Първо авеню. Продължиха по Шеста улица и големият червендалест нос на Били неволно потрепна, докато минаваха покрай няколкото ресторантчета на квартала, наречен Малката Индия. Той не страдаше от кулинарни предразсъдъци — с еднакъв ентусиазъм беше готов да захапе поничка или пиле по индийски.
Голямата полицейска кола без отличителни знаци зави на юг по Второ авеню и се отправи към Уолстрийт. Стигнаха до ъгъла с Хюстън стрийт и Били се канеше да завие, когато Дилейни изкрещя:
— Спри колата! Това е тя!
— Коя?
— Просто спри проклетата кола, ако обичаш!
Веднага след завоя Дилейни бе зърнал на изхода от метрото на Второ авеню да проблясва яркочервена коса, сетне бе различил силуета на Фин Райън. Гумите на колата изскърцаха възмутено, когато Били натисна спирачките и кой знае защо отново натисна бутона на сирената, а Дилейни изскочи и хукна на зигзаг към отсрещния тротоар през гъстото движение.
Чувайки звука, Фин се обърна и видя Дилейни да тича към нея, заобикаляйки на косъм такситата. За миг постоя като вкаменена на най-горното стъпало, после се завъртя и хлътна отново надолу в мрака. Докато Дилейни пресече улицата, тя вече беше изчезнала. Той спря задъхан на входа на метрото. Беше я загубил и нямаше ни най-малка представа накъде е тръгнала.
14.
Фин продължи с метрото чак до Боулинг Грийн. Стоеше вдървено, стискаше здраво тръбата над главата си и гледаше картата над вратата, без всъщност да вижда каквото и да било наоколо. Сама не знаеше защо, но случайната среща с Дилейни беше последната капка. Когато го видя да тича с всичка сила през улицата, той не приличаше на човек, желаещ да й помогне. Без съмнение вече смяташе, че е замесена някак в смъртта на Питър и има нещо общо с убийството на Кроули. Печалната участ на Змийската глава само щеше да засили подозренията му, макар че ставаше дума за очевидна самозащита. Та тя дори не знаеше кой е онзи млад азиатец! Изведнъж бе станала заподозряна за няколко убийства, а ченгетата я преследваха из улиците и метрото на Ню Йорк.
Мотрисата наближи Боулинг Грийн и Фин се изтръгна от унеса. Според картата следващата спирка беше Бруклин. Досега бе имала доста затруднения, докато свикне да се ориентира из Манхатън; не смяташе, че моментът е подходящ да навлиза в непознат квартал. Когато вратите се плъзнаха настрани, тя излезе заедно с двайсетина млади мъже и жени, отиващи без съмнение да вършат финансови подвизи на Уолстрийт.