— Когато се прехвърлил на американския бряг, срещнал моя дядо Микеланджело Валентини. Той също бил със сменено име. Наричал се Мики Валънтайн, но всички му викали Мики Купите. Известно време се радвал на широка популярност, също като дядо ти. След отмяната на Сухия режим Патрик Райън се оттеглил в Охайо. Мики Купите беше застрелян по време на гангстерските войни в Ню Йорк през седемдесетте години. След това начело излязоха Готи и неговите изроди.
— Добре, значи и двамата имаме криминален произход… ако говориш истината, в което почвам да се съмнявам. Накъде биеш?
— Натам, че и двамата ни дядовци не искали децата им да станат престъпници; те самите нямали друг избор, бедността ги тласкала към престъпления, но техните деца щели да бъдат образовани и свободни. Както знаеш, синовете им получили образование в Йейл. През войната моят баща работел в Главната военна прокуратура, а твоят — във военното разузнаване.
— Не знаех — каза Фин. — Но все още не виждам какво общо има това с убийството на Кроули и моя приятел Питър.
— Започвам да си мисля, че има много общо. Поне по косвена линия.
— Хайде, приключвай.
— След войната моят баща станал сътрудник на ЦРУ, а твоят отишъл да преподава антропология, което през петдесетте и шейсетте години означавало, че често пътувал, предимно в Югоизточна Азия и Централна Америка. Дори на външен вид бил както трябва: очила с рогова рамка, гола глава, рижа брада, широка усмивка, сако от туид с кожени кръпки на лактите… даже пушел лула. Никой не му обръщал внимание. Пишел статии за племето хмонг и планинските племена във Виетнам и Камбоджа още по времето, когато повечето хора не можели да открият на картата тия страни. Съвършено точно предсказал кубинската революция и посочил Фидел Кастро като потенциален проблем няколко години преди идването му на власт.
— Искаш да кажеш, че е бил шпионин?
— Не. Не официално, но моят баща го привлякъл като външен сътрудник — един от най-добрите в занаята. А твоят баща привлече мен. Той беше информационен специалист в индивидуален мащаб; аз се насочих към историята… и други области.
— Престъпността например?
— Имах връзки; дядо ми все още беше жив. Баща ми от години бе прекъснал всякакви връзки с него; също както твоят баща се отчуждил от дядо ти, но аз държах да опозная корените си. Добър или лош, Майк Купите бе моя плът и кръв.
— А чрез него стигна до убийствата и крадените произведения на изкуството.
— Кражбите на художествени творби ми осигуряват залъка през последните двайсет години. Откривам краденото, установявам произхода му. Работя за частни лица, застрахователни компании, музеи. С две думи, за всеки, комуто потрябвам.
— Включително и крадци, чиято плячка продаваш.
— Понякога се налага, за да не пострада изкуството.
— Ars Gratia Artis. — Фин се изсмя печално. — Изкуство заради изкуството. Плюс солидно възнаграждение. — Тя отново тръсна глава. — Доста се отдалечихме от темата за баща ми.
— Не сме се отдалечили чак толкова. Нито от него, нито от майка ти.
— Мама?! Та тя е една кротка стара жена.
— Не се заблуждавай. Тя беше замесена точно колкото баща ти.
— В какво точно?
— Баща ти загина не защото се опитваше да свали смахнат диктатор в някоя бананова република. Убиха го, защото откри, че въпросният смахнат диктатор на име Хосе Монт избива селяните като мухи и разграбва археологически находища из цяла Централна Гватемала. Непосредственият убиец беше шефът на един от наказателните отряди на Монт — „Бялата ръка“. Казваше се Хулио Роберто Алпирес. Всяка година печелеха по сто милиона долара от крадени археологически ценности. Баща ти им се изпречи на пътя и което е още по-лошо, вдигна шум.
— Какво стана с Алпирес? — попита Фин с изтънял глас. Лицето й беше още по-бледо от обикновено.
— Умря — каза Валънтайн.
— Как?
— Аз го убих — обясни Валънтайн с безизразен глас. — Той имаше апартамент в Четвърта зона на Гватемала Сити, зад старата църква „Сан Августин“ на булевард „Куатро Сур“. — Валънтайн отпи от бирената бутилка пред себе си. — Отидох в апартамента му и го заварих сам, надрусан до козирката с кокаин. Отгоре на всичко беше изпил цяло шише дванайсетгодишно малцово уиски. Омотах с лепенка ръцете и краката му, после го събудих със запалена цигара и си поговорихме. Накрая му сложих примка от съвсем тънка струна за пиано, дръпнах с всичка сила и го обезглавих. Оттогава кражбите на археологически находки престанаха. Баща ти беше мой учител, наставник и приятел, а в рода ми винаги са държали на отмъщението. — Валънтайн допи бирата и стана. — Късно е. Отивам да си легна. Опитай се да поспиш. Стаята ти е в дъното на коридора.