Той се усмихна за миг, обърна се и излезе от стаята.
23.
Резиденцията на нюйоркския кардинал архиепископ е красива стогодишна сграда на Медисън авеню 452, точно зад катедралата „Сейнт Патрик“, и има връзка с нея чрез подземен тунел. Първият етаж на резиденцията, обикновено наричан Музеят, е обзаведен със строги старинни мебели и често се използва за правене на официални фотографии, организиране на празненства и срещи за събиране на средства. На втория етаж са канцелариите и личните стаи на сътрудниците на архиепископа: готвач, трима икономи, двама свещеници, изпълняващи задълженията на негови секретари, и един епископ, зает с цялостната документация на епархията. Двамата „секретари“ са и добре обучени стрелци, минали са курсове по тактика и специално въоръжение в Академията на ФБР в Куонтико и обикновено са въоръжени, когато придружават кардинала извън резиденцията или катедралата.
Личните покои на архиепископа на третия етаж се състоят от спалня, баня, малка кухня, всекидневна и кабинет. Всекидневната е скромно обзаведена с диван, няколко стола, малко, но добре заредено барче и голям цветен телевизор. Кабинетът има няколко големи прозорци с цветни стъкла, сводест таван и дълга стара манастирска маса, която архиепископът използва като писалище. Спалнята, разположена между кабинета и всекидневната, е сравнително малка, само четири на пет метра. Вътре има голямо легло с кафяво-бяло покривало и един-единствен прозорец със завеси в същите цветове. Стъклото е устойчиво на куршуми и ламинирано, за да не се разлети на парчета при бомбен взрив. Над леглото виси доста безвкусна картина, изобразяваща как Христос влиза в Ерусалим на магаре, а на отсрещната стена е закачено голямо златно разпятие от четиринайсети век — част от някогашния олтар на Вроцлавската катедрала. В дъното на спалнята има висок вестиарий от ковано желязо, съдържащ църковните одежди на архиепископа — филони, столи, няколко аленочерни плащаници, сърмени наметала, обшити с хермелин, и златен нагръден кръст с изумруди, който той носи за литургията в петък вечер, единственият ден, когато извършва богослужение.
Мъжът, известен като отец Рикардо Джентиле от Рим, Питър Руфино от Отдела за произведения на изкуството или Лорънс Г. Маклийн от Службата за национална сигурност, пристъпваше безшумно из архиепископските покои на третия етаж. Краката му, обути с евтини черни маратонки, не издаваха нито звук. Беше се скрил в малкия килер зад ризницата до единайсет вечерта, когато затваряха катедралата, сетне според получените инструкции се отправи към подземната крипта и тунела за резиденцията.
Тревожен бе фактът, че в един град, атакуван тъй жестоко и толкова неотдавна, неканеният гост успя с лекота да се добере до личните покои на Негово Преосвещенство кардинал Дейвид Банърман. Американците си оставаха аматьори в тия неща и с удивителна наивност отказваха да повярват в лютата ненавист на хора, възнамеряващи най-сериозно да им причинят зло само защото са американци. Ватикана вече цяло хилядолетие разпращаше убийци да вършат сатанински дела в името Божие, а някои други нации вършеха това още по-отдавна.
Само до дванайсети век в Швейцария бяха извършени повече политически убийства, отколкото за цялата история на Съединените щати, а единствената страна с още по-малко атентати беше съседна Канада, но дори и тази пустинна заснежена територия бе понесла навремето немалко „терористични нападения“. Както знаеше отец Джентиле, за всичко бяха виновни хората, отказващи да се поучат от историята. В това отношение американците държаха първенство — предпочитаха да вярват, че държавите в целия свят кръжат около тях като планети около слънцето. Още неколцина богати и фанатични безумци като Осама бен Ладен, хвърлящи пътнически самолети насреща им, може би най-сетне щяха да ги научат на ум и разум.
Той стигна до отворената врата на спалнята и спря, за да завинти заглушителя на грозния малък пистолет „Берета Кугар“, който носеше в дясната си ръка. Надникна. Банърман спеше и тихичко похъркваше, а прошарената му коса бе разпиляна по възглавницата. Лежеше точно по средата на голямото легло със скръстени на гърдите ръце и придърпана до брадата завивка, като същински покойник. Джентиле забеляза яката на копринената му пижама, купена вероятно от магазин „Грамарели“ близо до Пантеона. Прекоси спалнята и седна на ръба на леглото. Лекичко почука със студения край на заглушителя по патрициански извития ирландски нос на кардинала.