— Събуди се — тихо изрече той.
Банърман спря да хърка и промърмори нещо. Отец Джентиле почука по-силно. Кардиналът рязко отвори очи, зениците му се разшириха и челото му се сбръчка от болка.
— Какво е това, по дяволите?
— Събуди се — повтори Джентиле. — Трябва да поговорим. И по-тихо, повярвай ми, не би искал да ни прекъснат.
Банърман смешно извъртя очи, опитвайки да фокусира поглед върху дулото на пистолета. Сега то висеше на десет сантиметра от носа му. Един изстрел от толкова близо би пръснал черепа му по Исус и магарето.
— Кой си ти? — попита Банърман. Беше стар, доста над седемдесетте, но все още имаше звучен и енергичен глас.
— Vincit qui si vincit — отговори свещеникът с пистолета.
Побеждава, който победи себе си.
Когато Банърман чу цитата, очите му се разшириха. Всеки високопоставен духовник знаеше това изречение и изпитваше ужас от него. В тия няколко кратки думи и техния отговор се криеха семената на скандал с невъобразими мащаби. Банърман мигновено разбра кой е нощният посетител, какви пълномощия има и от кого са му дадени. Знаеше също така, че ще умре, ако в близките секунди не даде верния отговор. Не бе очаквал някога да изрече тия слова.
— Verbum pat sapient — прошепна той.
За мъдрия и една дума стига.
— Мъдър ли сте, Ваше Преосвещенство? — попита отец Джентиле.
— Знам за какво идвате. Мога да чета електронните послания на Ватиканската секретна служба не по-зле от всеки друг.
— А ако загърбим секретната служба, защо съм тук според вас?
— Заради убийството на Алегзандър Кроули. За да разследвате неговата смърт.
Кардиналът се надигна от възглавницата и огледа Джентиле в неясната светлина, проникваща през прозореца на спалнята.
— Само отчасти, Ваше Преосвещенство. Натоварен съм с далеч по-сложна задача. Кроули е само върхът на айсберга. Както добре знаете, ще има още убийства. Колкото повече са убийствата, толкова повече нараства заплахата за църквата и нейното положение. Не бива да позволим това.
— Какво общо имам аз? — попита Банърман. — Това не е мое дело, всичко е станало преди повече от половин век. Вината е на Спелман и проклетите му църковни хористи! Той беше приятел на Пачели, не аз.
— За съжаление вие сте наследник на архиепископ Спелман. Товарът върви заедно с прекрасните плащаници във вестиария ви. Той е част от вашите задължения към нюйоркската епархия.
Банърман седна в леглото, забелязвайки, че през цялото време прицелът на пистолета не се откъсва от точката между очите му. Внимателно се вгледа в мъжа до себе си. Средна възраст, атлетична фигура, обикновено лице, светотатствено надяната якичка на свещеник. Чудеше се дали наистина е свещеник, или просто Ватиканската секретна служба си наема сътрудници откъдето може. Не че имаше значение. Важното беше, че този човек е в спалнята му и държи пистолет.
— Какво искате?
— Искам колкото се може повече информация за момчето.
— Сведенията са съвсем оскъдни. Всички документи относно детето бяха унищожени при влизането му в страната. Това бе част от споразумението за неговото приемане.
— Споразумение с престъпници. Споразумение под натиск. Знаете не по-зле от мен, че подобни споразумения нямат никаква стойност. Според мен досиетата са съхранени и вие сте следили детето през изминалите години.
— Всичко това е много опасно.
— Разбира се, че е опасно. Ако беше разходка в парка, както се изразяват американците, нямаше да съм тук.
— Ако съществуването на детето бъде разкрито, последиците ще са чудовищни. Напоследък църквата преживя много изпитания, времената са тежки.
— Така е. Ако всички онези хленчещи жертви си бяха държали езика зад зъбите, всичко това нямаше да се случи, нали? — Свещеникът с пистолета поклати глава. — Ваше Преосвещенство, всеки евангелистки проповедник по телевизията може да цитира Еклесиаст 11:1 — „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш“. Повечето от тях обаче забравят да споменат, че истината е двупосочна, връща се и доброто, и лошото. Там е цялата работа. Трябват ми досиетата за момчето. Нуждая се от цялата налична информация за фондацията „Грейндж“.
— Едното няма нищо общо с другото!
— Убийството на Кроули доказва, че има.