Джентиле знаеше от началниците си само това, че съществува подобна фондация и трябва внимателно да я проучи, защото печалната участ на Кроули е свързана с нея по някакъв начин. Бурната реакция на кардинала го изненада.
— Играете си със сведения, които няма да доведат до добро. Това е лудост. Една погрешна крачка и медиите ще ни разпнат на кръст.
— Тогава в следващата си литургия се помолете да не допускам погрешни крачки. Заради всички нас. А сега, къде мога да намеря досиетата за момчето?
Кардиналът погледна пистолета, после вдигна очи към лицето на нощния посетител. В този момент можеше да му помогне само истината.
— Съхраняват се в архивите на дружеството „Сант Егидио“ към църквата „Сейнт Джоузеф“ в Гринич Вилидж.
Джентиле кимна. „Сант Егидио“ беше голяма светска организация, подпомагаща сираците и децата на бежанци.
— Под какво име?
— Фредерико Боте.
— Как да стигна до досиетата?
— Ако ги изискам по официален път, интересът ми ще предизвика подозрения. Да не говорим, че досието е много старо. Не са го въвели в компютрите.
— Ще се справя. А фондацията „Грейндж“?
— Ще узная каквото мога.
— Без посредници, без секретари. Ще общувам единствено с вас.
— Добре. Как да ви открия?
— Аз ще ви търся. — Джентиле бръкна в другия джоб на тъмното си сако и извади миниатюрен сателитен пейджър „Глобалстар“. Пусна го върху гърдите на кардинала. — Носете го винаги със себе си. Не подава звуков сигнал, само вибрира. Позвънете на номера, който видите на екрана. Всеки път номерът ще е различен. Обаждайте се от този телефон.
Той остави до пейджъра друго електронно устройство — извънредно миниатюрен клетъчен телефон.
— Още нещо — каза Джентиле, докато се изправяше.
— Да?
— Не се опитвайте да ме проследите. Не ме търсете. В никакъв случай не се обаждайте на полицията. Ако не друго, трябва да знаете, че не съм ваш враг. Също тъй трябва да знаете, че не бих се поколебал да ви пожертвам в името на общото благо. Без глупости, Ваше Преосвещенство, моля ви.
С тези думи Джентиле се измъкна от спалнята, оставяйки нюйоркския архиепископ да трепери от нерви в собственото си легло. Навън луната изгряваше над строгите неоготически кули на катедралата.
24.
Тя пристъпи през тъмната стая към леглото му и видя, че той все още лежи буден с кръстосани на тила ръце и гледа в тавана. Може би преживяваше отново някое отдавнашно жестоко събитие. Когато застана до леглото, той се обърна. Огряна в гръб от луната, тя бавно разкопча блузата си.
— Знаеш, че не си длъжна да го правиш.
— Знам.
Тя свали блузата, после посегна назад да разкопчае сутиена и го захвърли на пода. Съвсем бавно свали ципа на джинсите, като усещаше неговия поглед и се мъчеше да не мисли какво му минава през главата, да не мисли за каквото и да било, освен за сегашния миг. Той не каза нищо повече.
Изхлузи джинсите заедно с белите памучни гащички и най-сетне застана гола пред него. Лунните лъчи отзад превръщаха косата й в преплетен блестящ ореол, плъзгаха се с бледо, меко сияние по извивката на ханша и дългите, силни мускули на бедрата. Тя изчака така за момент, остави го да я гледа, искаше той да я види цялата под лунната светлина, сетне легна до него, пъхна се под завивката, припомни си неговото докосване до бедрото й в генералската къща. Още тогава знаеше какво ще се случи — още когато усети докосването му като юмрук в желязна ръкавица и същевременно нежно като любовна ласка. Отново се учуди как абстрактните ходове и криволици на съдбата могат да преобърнат наопаки целия ти живот между два изгрева. За част от секундата си припомни Питър и онзи ужасяващ последен вик, сетне кой знае защо зърна тоалетната масичка на майка си у дома, на Додридж стрийт в Кълъмбъс, и сватбената фотография в сребърна рамка.
На снимката родителите й стояха един до друг със сериозни лица — баща й със сако от туид и очила с рогова рамка стърчеше над майка й, облечена в съвършена сватбена рокля, с грейнали очи и букет от бели цветя в ръката, а зад тях се разстилаха розовите градини и високите дървета на Уетстоун Парк, всичко това беше обгърнато в жълтеникавите оттенъци на стара черно-бяла фотография и за момент тя се почувства невероятно млада, докато се плъзваше покрай горещата суха кожа на неговото бедро, а след това вече бе късно за отстъпление и той посегна, положи ръка върху нейния плосък, стегнат корем, а тя се обърна към него и той потъна дълбоко в нея, сякаш мястото му бе там открай време.