Голият мъж с побеляла коса се усмихна, унесен в спомени. Той беше първият преди толкова много години. Според всички архиви Уиткал бе изчезнал безследно, но след време той го откри в Уругвай, където живееше ту в апартамента край Плая Рамирес в Монтевидео, ту в огромното си аржентинско ранчо на отвъдния бряг на Рио де ла Плата. По онова време Айхман вече бе заловен, а Касапина от Рига Херберт Цукурс бе ликвидиран от израелски наказателен отряд, след като се похвали пред журналиста Джак Андерсън, че е „непобедим“. Уиткал не беше непобедим, само по-хитър от другите. Вместо да държи в гардероба си грижливо изгладена нацистка униформа като латвиеца, той предпочете да се укрие на най-видното място, използвайки самоличността на един интерниран моряк от потопения линеен кораб „Граф Шпее“. Планът му донесе успех почти за двайсет и пет години, но не докрай.
Голият мъж притисна с пръст лицето на фотографията. Първият от мнозина, а тепърва идваха още. Уиткал бе изкрещял, когато първият дебел гвоздей се заби в лявото му око, сетне умря с ужасни гърчове на креслото, докато вторият гвоздей разкъсваше дясното.
Голият мъж затвори Голямата книга.
— Mirabile dictu — тихо прошепна той.
Пословично чудо.
— Kyrie eleison.
Господи, помилуй.
26.
Кухнята на Валънтайн представляваше същинска възхвала на петдесетте години от миналия век, съвършено непознати за Фин. Подът беше покрит със синьо-бял линолеум, шкафовете бяха жълти, с хромирани дръжки и бяла вътрешност, а край двете малки прозорчета в селски стил, гледащи към засадените домати в градината на терасата, висяха небесносини басмени перденца.
Голямата газова печка беше „Гафърс енд Сатлър“ с четири странични и една централна горелка, кръгъл термометър и таймер, а хладилникът — тюркоазносин „Келвинатор“ от 1956 година. На масичката с пъстър пластмасов плот имаше гофретник „Ривал“, аеродинамичен хромиран тостер и грамадна лъскава кутия за хляб, в която всъщност се криеше напълно съвременна микровълнова фурна.
Насред кухнята бе подредена маса за четирима с жълти тапицирани столове, а в ъгъла под единия прозорец имаше небесносин ъглов кът за закуска. Само по гащички и една от памучните бели ризи на Валънтайн, Фин се бе настанила удобно и пиеше кафе, направено в сребриста кафеварка антика, а Валънтайн — съвършено гол, ако не се брои кухненската престилка с идиотския надпис „Подслади живота на готвача, та да ти е сладко“ — пържеше бъркани яйца на печката. Фин посегна към ъгловата масичка и разсеяно докосна керамичните солнички във формата на момченце, което свири на укулеле, и момиченце, танцуващо хула. Над мивката висеше часовник котка с мърдащи очи и махало вместо опашка. Стрелките му сочеха малко след осем сутринта. Заслужаваше да се отбележи липсата на съдомиялна машина. Във всеки случай Фин не забеляза такава.
Обстановката беше възпроизведена с усърдие, стигащо до фетишизъм, но тя знаеше, че несъмнено всичко е точно, включително ламинираните пластмасови подложки за чинии с изображения на момичета в каубойски костюми и яркожълтите чаши за кафе с надпис „Добро утро, мамо“. Неволно си припомни отминалата нощ. Протегна се доволно и лека тръпка пробяга от тила й до долната част на корема. Нямаше съмнение, че Валънтайн е перфекционист във всичко, което върши.
— Винаги ли глезиш жените така? — попита с усмивка тя.
Той се обърна, погледна я весело и лицето му изведнъж се подмлади.
— Не са чак толкова много.
Фин отвори уста да каже нещо, но млъкна навреме. Валънтайн много приличаше на момчетата, по които се бе увличала някога в гимназията — те изобщо нямаха представа, че са привлекателни, което ги правеше още по-интересни. От друга страна, ласките му издаваха умение и опит. Можеше ли един мъж да опознае жените, без да се е срещал с много от тях? Тя прогони тази мисъл. Снощи се бяха любили четири пъти и всичко мина чудесно. В момента това й стигаше, не искаше да мисли за нищо друго, най-вече за неговите или нейните мотиви да легнат заедно. Може би напоследък прекалено се затваряше в света на науката; това тук беше реалният свят. Впрочем и за това не й се мислеше.
Валънтайн взе две чинии от затоплящата плоча, сипа във всяка грамадна порция бъркани яйца, после добави препечени филийки и бекон. Намести двете чинии на дясната си ръка и грабна кетчупа от кухненския плот. Пъргаво пренесе всичко през кухнята до ъгловия кът и се настани на синия пластмасов стол. Остави кетчупа по средата на масичката и сложи чиниите върху подложките. Двамата започнаха да се хранят, разговаряйки оживено без следа от притеснение. Фин имаше чувството, че са любовници от години, и това малко я стресна.