— И аз — каза Бойд. — Мислех, че е навътре в сушата.
— Не че това има нещо общо с покойника.
— С нашия ли?
— Не, с онзи от Алабама.
— Но трябва да има връзка, нали? — промърмори неуверено Бойд.
— Първо имаме един специалист по изкуствата с нож в гърлото. Онзи от Алабама е някакъв голям колекционер на картини, наръган с шише от водка, а нашият генерал си е имал работа с нацистки последовател на княз Влад Цепеш. Връзка, казваш? Да, Били, не е съвсем изключено да има някаква връзка.
— Кой е княз Влад Цепеш?
Дилейни въздъхна.
— Състезател по кеч. Върви да си поговориш със Сингх, Били. Ако можеш, разбери часа на смъртта.
— Дадено, шефе.
Всъщност Дилейни не се нуждаеше от потвърждение. По облеклото на генерала личеше, че е спял или е отивал да си легне, тоест убийството беше извършено предната нощ. Икономът Бъртрам Торънс имаше апартамент в сутерена, където живееше със съпругата си, която работеше като готвачка на генерала. И двамата твърдяха, че не са чули нищо.
Също както с Кроули от музея, щеше да има много заподозрени. В онзи случай те наброяваха около петстотин — гостите от приема в голямата зала. А тук по всичко личеше, че снощният посетител на генерала е дошъл с намерение да му продаде меча, използван за убийството.
Вече бяха намерили в предния коридор дълга кутия с кожена облицовка и копринена тапицерия отвътре. Дилейни не разбираше и дума немски, но веднага разпозна имената Ромел и Адолф Хитлер. Можеше да се предположи, че става дума за големи пари и генералът е проявил искрен интерес. Той явно беше сериозен колекционер, тъй че не изглеждаше чак толкова необичайно да посреща по халат среднощни гости. Разпитът на иконома швейцарец водеше до същия извод: генералът често бе приемал късни посетители.
Дилейни въздъхна и се помъчи да не диша дълбоко, докато момчетата от моргата товареха трупа на сгъваема носилка. Истинският въпрос, който упорито напираше в мислите му, бе каква е странната връзка между всички тия истории и червенокосата красавица, която сякаш стоеше в центъра на събитията. А оттук възникваше още по-голям въпрос: какво се е случило с мис Файона Райън и къде точно се намира в момента?
36.
Потеглиха от лагера малко преди разсъмване. Луната бе залязла отдавна и идващите от север парцаливи облаци закриваха оскъдната звездна светлина. Ако не се брояха Рийд и сержантът, повечето войници бяха градски момчета и дълбокият мрак все още ги плашеше; черната кадифена нощ бе нещо неземно, прекалено напомняше за сянката на смъртта, която неизменно надвисваше в техните мисли през всеки миг от всеки отминал ден.
Крачеха през гората тихо, като се придържаха към пътеките. Спряха на хлътналата полянка с кръстопътя и се разделиха на две групи. Винетка, Босник, Биерасто и Терхун, въоръжени с базуката и петдесетмилиметровата минохвъргачка, поеха по южната пътека към пътя край камбанарията на снайпериста, останалите заедно със сержанта и префърцунените офицери се отправиха към изгорелия танк на възвишението.
Планът, който сержантът изложи на Корнуол, беше съвсем прост. Малкият им отряд представляваше остатък от Втори разузнавателен батальон и бе наследил от боевете в Нормандия не само боен опит, но и добра организация. Терхун и Биерасто щяха да свалят с базуката снайпериста от камбанарията, докато Винетка и Босник обстрелват с минохвъргачката входа на фермата. Когато чуеше гърмежите, сержантът щеше да открие флангов огън с двете картечници на стария танк, за да облекчи задачата на ударната група в състав Патерсън, Дорм, Титълбаум и Пикси Мортимър, водена от Рийд и следвана от тримата офицери. Ако се наложеше, щеше да прикрива със стрелба и отстъплението им, но не вярваше да се стигне дотам. Освен базуката и минохвъргачката, Титълбаум и Дорм имаха автоматични карабини, а другите носеха всевъзможно въоръжение, включително два автомата „Томпсън“, лека картечница „Джонсън“, картечен пистолет М-3 и любимия руски автомат „Шпагин“ на Патерсън. Предостатъчна огнева мощ за фрицовете във фермата.
Сержантът поведе групата си на север през оредяващите дървета и спря, когато зърна отпред канавката. Взе Рийд и отново се изкатери върху стария танк за последен оглед на фермата. В предутринния час по хоризонта на изток се мержелееха едва доловими лъчи. Долу във фермата и пристройките не се виждаше никаква светлина. Той завъртя бинокъла към камбанарията на абатството, дебнейки за най-леко движение, което би издало къде е снайперистът. Прецени на око разстоянието дотам. Сигурно имаше над петстотин метра, но това не беше чак толкова много за опитен стрелец с добър оптически мерник. По негова преценка щяха да им трябват около две минути, за да изтичат надолу до стената на фермата, а по склона нямаше никакви прикрития, освен две-три вдлъбнатини и една голяма скала. За две минути снайперистът спокойно можеше да ги изтреби до крак.