— Ситен боклук, гледай да очистиш оня мръсник, както ти наредих — промърмори сержантът.
— Каза ли нещо? — попита Рийд.
— Не. Какво става с Корнуол и приятелчетата му?
— Наясно са, че трябва да останат назад, докато пробием отбраната.
— Добре. Според мен ще ни трябват две минути за слизане до стената. Виждаш ли скалата?
— Аха.
— На слизане всички да минат от лявата й страна. Ще гледам да не стрелям нататък.
— Ясно.
— Като стигнете до стената, прекратявам огъня. Пробий дупка с една-две от ония мини, дето ги взехме от тъпия шваба миналата седмица.
— Значи ще превземаме мястото?
— Не преди Терхун и другите да ги сплашат. И най-вече не преди да сме сигурни, че снайперистът е мъртъв. Той е най-важен. Успее ли да се измъкне от камбанарията и да си намери друга позиция, спукана ни е работата, разбираш ли?
— То се знае.
— Добре. Сега ще заредя картечниците. Точно в шест… значи след десет минути, трябва да чуем как Терхун и Винетка откриват огън. Като тръгнеш надолу, прати най-напред Титълбаум и Дорм да заемат позиция в някоя от вдлъбнатините. После Патерсън с руския автомат, след това ти и останалите. Офицерите носят ли си томпсъните?
— Корнуол е с М-3.
— Дано не се наложи да стрелят, че сигурно най-напред ще надупчат вас. Господи, на кого му е хрумнало да въоръжава офицерите?
— Не на мен.
— Действай!
— Разбрано.
Рийд изчезна в мрака, а сержантът пролази нагоре и се вмъкна в отворената кула на изоставения германски танк. Колкото се може по-тихо започна да зарежда дългите ленти с патрони в двете картечници. Куршумите бяха боядисани в различни цветове, навярно представляваха смес от обикновени, трасиращи и запалителни, както правеха и американските картечари, но не би било зле да знае кой какъв е. За по-малко от две минути той зареди картечниците с ленти по 250 патрона. Надникна през просветляващата амбразура. Погледна часовника си — след около пет минути щеше да настане същински ад. Сержантът се усмихна. Чакаше с нетърпение този момент.
37.
Майкъл Валънтайн методично обикаляше стаите на най-горния етаж на „Екс Либрис“. Из целия апартамент цареше хаос; нито едно чекмедже не бе останало на място, всички шкафове бяха преровени. Виновникът за всичко това бе проникнал през вентилационната шахта, а после се бе измъкнал през прозорчето на банята, където нямаше сигнализация. Фин Райън крачеше след Валънтайн и гледаше с ужас погрома.
Валънтайн приключи огледа с кухнята и седна до пластмасовата масичка.
— Какво направи, когато чу да се разбива стъкло?
— Най-напред си помислих, че е редно да проверя.
— А след това ти дойде по-умна мисъл — усмихна се Валънтайн.
— Не беше като във филмите: в безлунната нощ героинята излиза на кея да търси приятеля си, а от водата изскача ръка и я сграбчва за глезена. Не съм чак толкова глупава.
— Да, това е истинският живот.
— След Питър…
— Значи чу стъклото… — подкани я Майкъл.
— Завъртях се, изтичах до асансьора и слязох отново в кабинета. Набрах номера, който ми даде.
— Значи онзи не се е добрал до кабинета и компютъра?
— Да. Аз бях там почти през целия ден.
— Както гледам, доста бели е сторил, но няма нищо непоправимо.
— Ами ако се върне?
— Не вярвам. Ако наистина търсеше нещо, щеше да слезе в кабинета.
— Искал е да ни изплаши? — изненада се Фин.
— Така смятам.
— Защо?
— Приближаваме се до нещо. Ровим твърде усърдно. Вероятно някъде вече звъни сигнал за тревога.
— Излезе ли нещо от посещението ти при онзи посредник?
— Много неща.
И Валънтайн й разказа за разговора с Питър Нюман и посещението при Ерик Ташен. На свой ред Фин му описа какво е открила с компютъра.
— Е, какво означава всичко това?
— Означава, че стават много неща. Убийствата на Кроули и Гати са свързани, както и смъртта на онзи, третия, за когото ми разказа моят приятел от полицейското управление. Мисля, че фамилията му беше Кресман. Дотук няма сериозни доказателства, но изглежда, че и тримата са били замесени в някаква схема, целяща да изкара на свободния пазар крадени картини. Не вярвам тия убийства да имат нещо общо с теб. Цялата история с Микеланджело е просто нещастно стечение на обстоятелствата. Според мен Кроули щеше да умре така или иначе.