— Онова с Питър не беше нещастно стечение на обстоятелствата.
— Да, а това означава, че някой от престъпните партньори на Кроули се е разтревожил от твоето откритие. Точно той е наел убиеца на Питър и виетнамеца с велосипеда.
— Значи действат двама убийци?
— Да. Единият иска ти да изчезнеш заедно с онази рисунка, другият се интересува от групата на Гати, Кроули и Кресман — кръга, за който споменаха Нюман и Ерик Ташен.
— Трябва да има връзка.
— Да. Вероятно чрез картините.
— Пазар за крадени произведения на изкуството?
— Доколкото мога да съдя по историята на Францисканската академия, нещата сигурно са по-дълбоки. Клуб „Кардус“ очевидно е тайно дружество, като „Череп и кости“ в Йейл, само че по-добре замаскирано.
— Според онова, което открих, „Кардус“ не съществува от 1945 година.
— Точно като „Череп и кости“; не са изчезнали, само са сменили името. Превърнали са се в онази компания от Делауеър. Онзи щат има най-либералните корпоративни закони в света. Затова ЦРУ регистрира там своите компании за прикритие, например „Еър Америка“.
— Нали не смяташ, че е някаква шпионска история?
Фин го погледна изпитателно, като се мъчеше да не мисли какъв е всъщност и какви са били връзките му с баща й. Може би по-късно и на това щеше да му дойде редът, но засега нямаше време.
Лицето на Валънтайн посърна.
— Не. Но е нещо голямо. Убитият в Алабама е въртял търговия за милиони долари. — Той сви рамене. — Големите пари не са проблем, щом си имаш работа с Микеланджело.
— И какво ще правим сега? Онзи Дилейни трябва вече да е проумял, че не съм замесена в заговор за убийството на Питър. Защо просто не отидем в полицията?
— Нещата не опират само до твоя приятел. Вече става дума за Кроули, Гати и Кресман. Четири убийства за четири дни и крадени картини за милиони долари. С такъв мотив като нищо ще влезеш за дълго в затвора, или пък ще те убият, преди да мигнеш. Случайно си се натъкнала на заговор с участието на важни хора — хора, които имат какво да крият и ще го крият на всяка цена. Няма да се обръщаме към полицаите, докато не разберем кои са тия хора и докъде стига заговорът.
— Не виждам логиката. Доколкото разбрах, тия хора са били богати. За какво са им още пари?
— Според мен въпросът не е до парите.
— А до какво?
— Власт. В библиотеката имам поне хиляда тома за подобни групи, от тамплиерите и тъй наречените илюминати до масонските ордени. Борбата никога не е за пари. Тия хора търсят власт и средства, за да я удържат. Добрата стара американска ксенофобия. Хората се боят от промените, затова се обединяват в опит да ги осуетят. Китай се е опитвал да не обръща внимание на външния свят цяло хилядолетие, но сега и там нещата почват да се променят.
— Не за пръв път се сблъскваш с това, нали? — попита Фин.
— Ние всички се сблъскваме с него — отвърна Валънтайн. — Непрестанно. Битката между новото и старото не спира от зората на времето. Сега просто се сблъскваме с поредния вариант.
— В онзи списък на попечителите има дванайсет имена. Аз проверих само няколко. Как ще разберем коя е следващата жертва на убиеца?
— Няма начин да разберем. Дори не знаем дали е имало само три убийства — Кроули, Гати и Кресман. Питър Нюман смяташе, че шефът на Кроули, Джеймс Корнуол, е починал от естествена смърт. Може да греши.
Фин протегна ръка и с всичка сила обви пръсти около китката на Валънтайн.
— Добре, повтарям въпроса. Какво ще правим сега?
— Ще се разровим по-надълбоко. Трябва да разберем какъв е залогът и кои са играчите. — Той помълча. — Ще посетим един мой приятел, хакер.
— Хакер?
— Компютърен маниак. Казва се Бари Корницър. Някога бяхме съученици.
38.
Той гледаше дребните фигурки върху страницата, подредени между дърветата, грижливо изрисувани и оцветени като миниатюрни пътни знаци, сочещи хода на времето след застиналия миг, който обозначаваха. Тук те изглеждаха живи и здрави, без да знаят, че скоро някои от тях ще бъдат мъртви и изтрити също тъй грижливо, както бяха нарисувани. Той се взря в тях, вгледа се в кървавата страница и изведнъж попадна в друг, несъществуващ свят. Или по-точно съществуващ в едно отдавна отминало време.