Фалшивият свещеник усети познатото чувство на стягане в гърдите. Кръгът се затваряше. Вече наближаваше краят.
Сътрудничката се появи с още папки в ръцете. Човекът от Рим я озари с лъчезарна усмивка и попита дали ще може да му намери нюйоркски телефонен указател.
— За кой район? — запита жената и отново въздъхна.
40.
В биографията на Бари Корницър имаше както редица мрачни петна, така и немалко факти, с които да се похвали. Стигаше само да се изтъкне, че е работил като съветник на неколцина президенти на Съединените щати и Бил Гейтс. Освен това беше съученик и стар приятел на Майкъл Валънтайн.
След гимназията пътищата на двамата се разделиха. Няколко години Корницър се занимава с какво ли не: обикаляше на автостоп из Щатите и Европа, преподаваше английски на ирански военни пилоти, пасеше овце в Шотландия, после замина за Сиатъл, където работи известно време в книжарница за комикси, за да се издържа по време на следването. Спеше в кола на един от паркингите в колежа. Завърши класическа литература, отхвърли няколко изгодни предложения за работа, включително преподавателско място в Оксфорд, после пак се хвана да учи. След няколко години завърши право и издържа изпитите на Калифорнийското адвокатско дружество, макар че нямаше и един ден практика. Към средата на седемдесетте години се включи в програмната група на Бил Гейтс в Сиатъл и подпомогна старта на „Майкрософт“, но накрая отново се отдели, за да гони собствени интереси, тоест да прониква незаконно във всяка по-значителна база данни из целия свят.
В средата на деветдесетте години получи федерална доживотна присъда, но в последния момент бе спасен от стария си приятел Майкъл и накрая попадна в Колумбийския университет, където се захвана с почтена работа — поне на пръв поглед. Както мнозина от ранните хакери, той узакони дейността си чрез „консултации“ за същите организации, чиито тайни бе крал някога, включително „Ей Ти енд Ти“, ФБР, ЦРУ, „Чейс Банк“, „Банк ъф Америка“ и неговите любимци — „Уол Март“. Според Корницър „Уол Март“ беше най-опасната компания на света, следваща безусловно идеята на своя основател Сам Уолтън за завладяване на света чрез разпродажби на занижена цена.
През 1983 година във вечния си стремеж към обновление компанията бе вложила огромни капитали в частна сателитна система, способна да следи камионите за доставки, да ускори банковите преводи и да предава аудио- и видеосигнали заедно с данни за продажбите. През 1990 година вече беше най-големият доставчик на промишлени стоки в Америка, а през 2002 побърза да нахлуе в Китай, преди Китай да е нахлул в Америка. Корницър казваше, че Сам Уолтън е използван за прототип в „Пинки и Брейн“ на Стивън Спилбърг. Много хора смятаха, че Бари Корницър е напълно побъркан. От друга страна, не по-малко хора смятаха точно обратното — че Бари е напълно нормален и надарен с удивителна социално-икономическо-технологична далновидност.
Корницър беше богат, плешив, леко пухкав, със склонност към сериозно пълнеене, носеше кафяви кадифени костюми и вратовръзки с индийски десен. Единственият компютър в кабинета му беше долнопробен „Дел“, но чрез него поддържаше връзка с конфигурацията „Бул Нова Скейл 9000“, използвана в Лабораторията за компютърни системи към Колумбийския университет. Според Корницър „Бул“ се числеше към най-мощните машини в света. Бари Корницър беше ерген и Майкъл Валънтайн подозираше, че приятелят му нито веднъж не е имал сексуална връзка с когото или каквото и да било на планетата — мъж, жена, животно, растение или минерал. Знаеше със сигурност, че от десет години се храни само с консервиран боб, отказвайки да яде каквото и да било друго, ако съществува, макар и нищожна вероятност въпросната храна да притежава разум. Не беше луд, но и определено не спадаше към категорията на нормалните хора.
— Е, какъв ти е точно проблемът? — попита Корницър. Седеше зад бюрото и едната му ръка леко танцуваше по клавиатурата, а другата приглаждаше лявата му вежда.
— Куп разпокъсани факти.
— Нищо ли не ги свързва?
— Има няколко връзки, но не твърде конкретни.