— Например?
Корницър разтвори бележника си. Фин забеляза, че докато пише с едната ръка, другата продължава да гали клавиатурата. Сякаш ги командваха две различни същества, или пък някой бе разцепил мозъка му на две половини. Тя си припомни една книга, която бе виждала в кабинета на майка си: „Произходът на съзнанието при разпадането на двукамерния ум“ от някой си Джулиан Джейнс. Смахнатото заглавие страшно й се хареса, но така и не прочете книгата. Може би точно такъв ум имаше Корницър — двукамерен. В лице приличаше на неандерталец, но въпреки това беше удивително привлекателен.
— Например живопис.
— Нещо по-конкретно?
— Крадена. Заграбена през Втората световна война.
— Друго?
— Имена. Хора. Убийства.
— Това е интересно. Казвай имената.
Валънтайн ги изброи. Фин добави няколкото, които бе пропуснал. Корницър се загледа в бележника си. Започна да драска по ръба на страницата, а другата му ръка не спираше да докосва клавиатурата.
— Ха! — възкликна Корницър. Облегна се назад в скъпия кожен стол и погледна пейзажа, закачен на стената зад Фин. — Ти си била хубава — усмихна се той.
— Моля?
— Хубава си — повтори Корницър.
Леко объркана, Фин се озърна към Валънтайн, който изобщо не й помогна. Само се усмихна. Трябваше да се справя сама.
— Не е комплимент — каза Корницър. — Просто констатирам факт. Нямаш нищо против, нали? Когато размишлявам сериозно, имам навика да говоря очевидни неща.
— О!
— Не ми се случва често да срещам красиви жени. Моята работа май не им допада. — Той помълча. — Което е странно, защото, погледнато в исторически план, жените винаги са били най-добрите майстори на разшифроването.
— Не знаех това — каза Фин.
— Истина е. — Корницър кимна и с усмивка се озърна към Валънтайн. Приличаше на малко дете. — Аз никога не лъжа, нали, Майкъл?
— Не, доколкото знам.
Пълничкият мъж примига, сякаш се събуждаше от транс. Вдигна очи към тавана.
— Друго можеш ли да ми кажеш?
— Всъщност не — отговори Валънтайн. — Освен че по всяка вероятност има две линии на събития, два вектора, които сякаш изобщо не са свързани помежду си. От едната страна е онзи клуб „Кардус“, свързан с Францисканската академия, а от другата — крадените картини. Ако погледнеш чисто формално, единственото свързващо звено е Джеймс Корнуол, а неговата смърт изглежда напълно естествена.
Корницър сви рамене.
— Ще пуснем всичко през МАГИКА да видим какво ще излезе.
— МАГИКА ли? — учуди се Фин.
— Мултиплицирана Автономно Генерираща Информационна Класация и Анализ — обясни Корницър. — Първоначално софтуерът е разработен от застрахователните компании, за да решат проблемите си с прогнозите за риска в различни сфери. Програмата сравнява наличните сведения, анализира сравненията в проценти — подобното с подобно, различното с различно, после размесва всичко заедно, за да даде по-ясна идея какво става. С търсачка като „Гугъл“ мога да прегледам милиарди данни и да ви дам анализ за броени секунди. Виж, ако се наложи да преглеждам всичко наред, включително и самостоятелните частни и правителствени бази данни, ще ми трябват около пет минути.
— Ясно — каза Фин, макар че съвсем не й беше ясно.
— Адаптирах програмата за момчетата от форт Мийд, така че да сравняват съдържанието на телефонни обаждания. Например колко често се срещат определени думи или изречения за даден период. Много е полезно при издирване на терористи.
— Нещо като разузнавателно сито — вметна Валънтайн.
— Да, нещо такова — кимна Корницър с благодушна усмивка.
Той се облегна удобно и преплете пръсти върху корема си. Фин се разсмя. В тази поза беше досущ като Гъсеницата от филма на Дисни „Алиса в страната на чудесата“.
— Прилича ми на магия — каза тя.
Усмивката на Корницър се разшири.
— Жалко, че рядко се срещат хора като теб — каза замислено той. — Всички смятат компютрите за нещо студено. Черно и бяло. А не е тъй, разбираш ли? Може да има нещо такова, що се отнася до хардуера, но в софтуера непременно личи допирът на човешка ръка. Понякога даже се срещат капризни програми.
Фин не бе сигурна, но й се стори, че долавя в гласа му британски акцент.
— Деус екс махина — разсмя се Валънтайн.
— Богът от машината — преведе с усмивка Корницър.
— И двамата сте смахнати — каза Фин.