В сградата на „Хъдсън Меркантайл“ сякаш нямаше нищо особено, но все пак трябваше да има причина Корнуол и съдружниците му от фондация „Грейндж“ да я предпочетат за складиране на тайнствената пратка. Очевидно това бе свързано с избора й за бъдещо седалище на фондацията, но според справочниците и вехтите статистически регистри фондацията се бе нанесла в сградата на площад „Сейнт Люк“ доста време след изчезването на пратката.
С няколко дебели справочника под мишница Валънтайн се върна в кабинета, седна и затвори очи, опитвайки да внесе някаква логика в задачата. Онова, което е знаел Корнуол за сградата, не беше достъпно за бъдещия изследовател, прелистващ историческите учебници, или дори хилядите томове архиви и статистически данни. Раздразнен от своята неспособност да разреши загадката сам, той се обърна към компютъра, включи програмата ISPY и изписа името на Корнуол. Почти веднага на екрана изникна кратка биография.
Име: Корнуол, Джеймс Косбърн
Роден: 1918
Месторождение: Балтимор, Мериленд
Починал: 2001, Ню Йорк
„Корнуол е роден в семейството на Мартин и Лоис Корнуол. Майката е видна специалистка по интериорен дизайн и преподавателка в Балтиморското художествено училище. Младият Корнуол посещава частни училища, където проявява подчертан интерес към манастирската и църковна архитектура. Преди колежа учи две години в Европа, по-точно в парижкото училище «Екол Себастиен». През 1922 г. се връща в Съединените щати и през следващата година постъпва в «Йейл». Завършва с отличие през 1927 г. и започва работа като асистент в отдела за декоративни изкуства на музея «Паркър-Хейл». През 1929–32 г. е помощник-уредник, а по-късно уредник. От 1930 г. работи заедно с директора Джоузеф Тийг (1885–1933) по плановете за ново средновековно крило на музея. През 1934 г., след смъртта на Тийг, Корнуол е назначен за помощник-уредник, а след това и уредник по средновековно изкуство. През 1942 г. сключва брак с Катрин Меткалф. През 1943 г. постъпва в армията и бързо се издига до поста на капитан в Отдела за паметници, изкуство и архиви към Седма американска армия, Западен военен окръг. Основната му задача е откриването и съхранението на съкровища на изкуството, укрити от нацистите. Корнуол има заслуга за залавянето на редица колекции от заграбени картини, включително сбирките на Гьоринг, Гьобелс и Алфред Розенберг. След завръщането си в «Паркър-Хейл» става директор през 1955 г. През юни 2001 г. получава смъртоносен сърдечен удар след особено напрегнато заседание на управителния съвет и бива заместен от своето протеже Алегзандър Кроули.“
Биографията не му казваше почти нищо ново, но го привлече списъкът с публикациите на Корнуол. Споменаваше се докторската му дисертация в „Йейл“:
„Джовани Батиста де Роси и катакомбите на «Сан Калисто»
Биографична и архитектурна оценка“
Тръгвайки от това заглавие, Валънтайн се разрови из интернет и постепенно сглоби подробностите. Интересът на Корнуол към подземния свят не приключваше с дисертацията. В течение на годините той бе публикувал около дузина статии на тази тема, бе редактирал и съставил няколко научни сборника и дори бе участвал като консултант в телевизионна поредица на канал „Дискавъри“ за крипти, мавзолеи, гробища и катакомби из целия свят. Последният филм от поредицата се наричаше „Ню Йорк на мъртвите“.
След един час мозайката се подреди и Валънтайн разполагаше с отговора. Прегледа социологическата история на Гринич Вилидж, за да потвърди теорията си.
— Боже мой! — прошепна той, когато причината Корнуол да избере склада на Хъдсън стрийт стана очебийно ясна.