— Сигурен ли си, че е редно? — попита Фин.
Тя седеше на пейката до Валънтайн и държеше между краката си чантата с екипировка. Двамата бяха облечени със спортни екипи. Минаваше седем и вече падаше здрач, движението по Хъдсън стрийт постепенно отслабваше.
— Нали ти самата влезе днес вътре и взе ключовете — усмихна се Валънтайн. — Освен това, ако искаме да доведем историята докрай и да убедим властите, ще ни трябват доказателства. Дотук всичко е косвено — данни от интернет, параноични брътвежи и теории за конспирация.
— Просто исках да разбера кой уби Питър.
— Ще разберем — увери я Валънтайн. — Обещавам.
Той не откъсваше поглед от другия край на площад „Сейнт Люк“. Последните светлини изгаснаха, след малко „Хюго Бос“ излезе и заключи вратата. Малката дигитална камера „Панасоник“, която Фин носеше в чантата си при днешното посещение, бе дала на Валънтайн цялата необходима информация за вътрешността на сградата, включително и марката на аларменото табло от другата страна на вратата. Системата се оказа сравнително проста, свързана чрез телефона с централния офис на охранителна фирма. Беше произведена преди почти десет години и Вари Корницър само за пет минути откри код за изключването й. Крадените ключове опростяваха задачата още повече. След като поръча дубликати в едно ателие на Хъдсън стрийт, Фин се върна при сградата и използва дистанционното от връзката, за да открие коя кола отваря. След няколко обиколки една тойота, паркирана на Варик стрийт, се подчини на сигнала. Фин метна ключовете на пода до предната седалка и затръшна вратата. Когато ги откриеше, собственичката им щеше да предположи, че сутринта ги е изтървала в колата.
Валънтайн погледна часовника си, после се озърна към потъмнялото каменно здание отвъд площада. Наоколо не помръдваше нищо, освен листата на дърветата. През една пресечка бучеше уличното движение. Фин смътно си припомни няколко реда от един сонет на Едгар По за мъртвата му любима. Помъчи се да не мисли какво лежи под нея, заровено дълбоко в недрата на парка. Стари тайни. И още по-стари кости.
— Време е да тръгваме.
— Добре.
— Казах на Бари всичко, което знаем. Ако не му се обадя до полунощ, той ще съобщи на един свой приятел от ФБР какво сме открили.
— Е, и това е утеха — каза Фин с малко пресилен смях.
Двамата станаха и тръгнаха през площада. Зад тях децата подскачаха в полумрака.
48.
Прекрачиха в тъмната сграда. Пред тях отдясно беше таблото на алармата. Върху него гневно пулсираше червена светлинка. Валънтайн пристъпи напред и набра поредица от цифри. Червената лампичка изгасна и светна зелена.
— Дотук беше лесно — прошепна Фин.
— Това не ти е някакъв филм със свръхмодерни технологии — отвърна Валънтайн. — С времето хората стават небрежни и почват да пренебрегват дори най-основните изисквания. — Той сви рамене. — Освен това на кого би му хрумнало да се вмъква в подобна сграда? Всички смятат, че тук има само купища документи.
— Може да е точно така — каза Фин. — Може би грешим.
— Ти каза, че дежурният със скъпия костюм носел пистолет.
— Сигурна съм.
— Значи не грешим. Никой не пази документи с въоръжена охрана.
Валънтайн спря за момент да огледа картината зад бюрото.
— Виж, за това наистина трябва охрана.
Бързо прекосиха приемната и продължиха по коридора към централната част на сградата. Фин остави чантата върху едно от бюрата и дръпна ципа. Валънтайн извади отвътре масивен фенер, включи го и плъзна лъча из стаята. Всичко беше както на видеозаписа: голямо правоъгълно помещение без прозорци, със стълбище покрай дясната стена. Три бюра и няколко шкафа. Вратата в дъното водеше към малка заседателна зала с дълга маса и шест стола около нея. Над старинната камина отляво висеше картина. Беше твърде тъмно, за да я разгледа добре; някакъв неясен пейзаж. Още една врата водеше към задната част на сградата. Оказа се заключена. Фин пристъпи напред с ключовете и ги изпробва един по един, докато откри подходящия. Завъртя го и вратата се отвори. Двамата минаха през нея.
— Това вече е интересно — прошепна Валънтайн.
Стаята беше съвършено празна. Прозорецът на отсрещната стена беше зазидан, а някогашната врата бе заменена с плъзгащ се механизъм, каквито обикновено използват в гаражите. Вместо под от черешово дърво, както в другите стаи, тук имаше широки дъбови дъски, почернели от старост. Оригиналният под.