— Няма — кимна Дикинсън-Смит. — Редник Макинтош е прав. Не можем да се справим с повреда от такъв калибър с оборудването, което имаме на разположение. Нямаме друг избор, освен да стоим и да чакаме помощ.
— Колко време горе-долу?
— Един ден — отвърна с пискливия си глас Джонсън. — Доста сме се откъснали от останалите.
— И трябва да прекараме тези двайсет и четири часа в машината, така ли, капитан Смит? — попита Самад, който трудно понасяше личната хигиена на Рой и не можеше да си представи да прекара душната, безветрена вечер в тясната кабина заедно с него.
— И още как! Ти какво — да не си мислиш, че сме в отпуск? — изръмжа Рой.
— Не, не… Не виждам причина да не се поразходите — няма смисъл всички да стоим затворени тук. Двамата с Джоунс вървете, като се върнете, редниците Макинтош и Джонсън ще отидат да се разтъпчат, а накрая ще мръдна и аз.
И така, Самад и Арчи отидоха в селото и през следващите три часа се наливаха с анасонлийка, докато собственикът на кръчмичката им разказваше за мининападението на двама нацисти — как дошли в селото, изяли му всичките запаси, правили секс с две леки момичета и гръмнали един местен и главата, защото не им отговорил достатъчно бързо как да стигнат до съседния град.
— Беше им къс фитилът — поклати глава старецът. Самад оправи сметката.
На връщане Арчи се опита да завърже разговор:
— Ражжбира се, че и двама стигат да прревжжемат и плячкосат селото.
— Един силен и един слаб мъж вече са дружина, мерач Джоунс.
Когато Арчи и Самад се върнаха в танка, намериха редниците Макинтош и Джонсън и капитан Дикинсън-Смит мъртви. Джонсън беше удушен с тел за рязане на сирене, Рой — застрелян в тила. Челюстта на Рой бе насилствено разчекната и сребърните му пломби обрани; от устата му стърчаха клещи, като железен език. Изглежда, че Томас Дикинсън-Смит — докато нападателят го е атакувал — се бе извърнал от надвисналата над него съдба и се бе гръмнал в лицето. Единственият Дикинсън-Смит, загинал от английски куршум.
Докато Арчи и Самад преценяваха — според силите си — ситуацията, генерал Алфред Йодъл седеше в малката червена училищна сграда в Реймс и поклащаше писалката си. Веднъж. Дваж. След това пусна мастилото да изтанцува тържествен танц но пунктираната линия и написа история с името си. Краят на войната в Европа. Докато документът биваше отнасян от стоящия до рамото му мъж, Йодъл провеси глава, внезапно дал си ясна сметка за случилото се. Но щяха да минат цели две седмици, преди Арчи и Самад да чуят вестта.
Времената бяха странни, достатъчно странни, за да припламне дружбата между един Икбал и един Джоунс. Този ден, докато останалата част на Европа празнуваше, Самад и Арчи стояха край едно българско шосе и Самад стискаше в здравата си ръка сноп жици, парче талашит и метална кутия.
— Това радио е съсипано — отбеляза Самад. — Ще трябва да започнем от самото начало. Лоша работа, Джоунс. Отвратителна. Изгубихме средството си за комуникация, транспорта и закрилата. Най-лошото: загубихме си командира. Войник без командир е много, много лоша работа.
Арчи извърна глава от Самад и повърна мощно в храстите. Редник Макинтош, въпреки големите си приказки, се беше насрал пред портата на Свети Петър и вонята се внедри ударно в дробовете на Арчи, като разбунтува нервите му, страха му и закуската му.
Що се отнася до ремонта на радиото, Самад знаеше как, знаеше теорията, ала Арчи притежаваше сръчността и му беше хванал цаката, що се отнася до жици, пирони и лепило. Между познанията и практическите умения протече интересна битка, която се разрази, докато снаждаха спасителните метални лентички.
— Подай ми съпротивление три ома, ако обичаш.
Арчи стана аленочервен, в първия момент не разбра на кого говори Самад. Ръката му заровичка в купчината жици и парчетии. Самад деликатно се покашля, щом кутрето на Арчи докосна каквото трябва. Беше неловко индиец да казва на англичанин какво да прави, но успяха да го преодолеят, защото всичко стана някак кротко и по мъжки. Именно тогава Арчи осъзна истинската сила на "направи си сам" — как чукът и пироните могат да заместват съществителните и прилагателните, как майсторенето позволява на хората да общуват. Урок, който му остана за цял живот.
— Браво! — насърчи го Самад, докато Арчи му подаваше електрода, но после, тъй като установи, че с една ръка не може да се справи с жиците, нито да ги закрепва към радиоплатката, върна уреда на Арчи и му показа къде трябва да се постави.
— Ще го поправим за нула време — ведро рече Арчи.