За известно време тези мерки наистина подействаха, но след това ефектът им изчезна и практическата им полза се доближаваше до нулата. Нанги по принцип не се доверяваше на изкуствено създаваните ситуации в икономиката, защото съзнаваше, че те могат да бъдат премахнати толкова лесно, колкото са били въведени. И в момента Япония се намираше в такова състояние, което можеше да бъде оприличено на балансиране по ръба на бръснача.
И ако „Нами“ концентрира в ръцете си огромна власт благодарение на изкуствено предизвикания поземлен бум, то тази власт бе циментирана завинаги миналата година, след смъртта на стария император. Никой в Япония не вярваше, че наследникът ще може да поддържа имиджа на императора като жив син на боговете.
„Нами“ все по-забележимо се намесваше в непосредственото управление на страната. Според Нанги зад това име се криеха шепа алчни за власт личности, които компрометираха истинските идеалистични цели на „макото“ — чистота и достойнство. Обратно — „макото“ беше превърнало членовете на „Нами“ в група арогантни диктатори, слепи за националните проблеми и укрепването на японските традиции. А арогантността и самозаблудата са недъзи, от които страдат преди всичко американците. Нанги беше много разтревожен от факта, че подобни пороци са се вкоренили толкова здраво в самото сърце на Япония.
Сега императорът имаше нужда от съвети и абсолютната власт на „Нами“ блесна с цялата си мощ. Коронясването, макар и отпразнувано по безпрецедентен за Япония начин, нямаше абсолютно никакво значение за членовете на „Нами“. Също и новият император — синът на Хирохито. Защото след смъртта на Божествения син, мястото му се зае не от законния наследник на трона, а от „Нами“.
В чужбина японският император се приемаше само като представителна фигура без реална власт — също като английската кралица. Но Нанги беше на по-друго мнение, защото знаеше, че волята на императора на практика се идентифицираше с думичката власт.
— Разбира се — отвърна в слушалката той. — За мен е чест да служа на Негово величество. Бихте ли ме посетили тук, в компанията? Утре следобед имам прозорче в програмата, какво ще кажете за пет ча…
— Въпросът е изключително спешен! — прекъсна го Икуза.
От службата си като заместник-министър на МИТИ Нанги беше запомнил няколко кодови думички, които сам беше използвал при напрегнати ситуации. Затова веднага разбра две неща от особено важно значение: обаждането няма нищо общо с проявата на учтивост и е предшественик на кризисни събития. Но за кого? За „Нами“ или за него самия?
— Няма да дойда във вашия кабинет и няма да ви поканя в своя — каза Икуза. — Предлагам да се срещнем в Шакуши Фуро, за малка почивка. Познавате ли тази баня, господин Нанги?
— Чувал съм за нея.
— Ходили ли сте там? — В гласа на Икуза изведнъж се появи тревога.
— Не.
— Добре, аз също — въздъхна с облекчение Кусунда Икуза. — Ще се видим там утре в пет — този час ме устройва. — В паузата, направена от Икуза, Нанги ясно усети наличието на надменност. Това също беше многозначително, особено на този начален етап. После събеседникът му добави: — Бих желал да подчертая, че срещата ни трябва да бъде пазена в пълна тайна!
Макар и обиден, Нанги с нищо не се издаде. Имаше и други начини да покаже, че приема предизвикателството, но посредством тях ще успее да оцени и нрава на този човек.
— Разбирам безпокойството ви — каза на глас той, сигурен, че Икуза ще се проклина заради проявената нервност, колкото и незабележима да беше тя. — Не се тревожете, ще взема всички предпазни мерки.
— Добре. Ще се видим утре в пет.
Икуза затвори, а Нанги се запита защо ли е избрал подобно място за срещата им. „Шакуши“ означава черпак или голяма лъжица — типично име за баня, в която хората се сапунисват и мият с големи черпаци или тасове. Но тази дума имаше и второ значение — стриктно да се спазват правилата на играта.
Котън Брандинг вървеше по дългия, извит като дъга плаж. Вълните заливаха глезените му с хладните си талази и при всяка от тях той неволно забиваше пръсти в мокрия пясък.
Духаше солен вятър, той вдигна ръка и отметна от очите си тънкия непокорен кичур изрусяла коса с кокалести пръсти. Някъде зад гърба му се разнасяше свистенето на вертолетни витла — най-сигурният предвестник на настъпващото лято в източния край на Лонг Айлънд.
Брандинг беше висок прегърбен мъж около шейсетте, лицето му, което някои хора оприличаваха на добре известната фамилия Кенеди, се доминираше от големи светлосини очи. Притежаваше открития, почти невинен поглед на американски политик, срещащ се толкова често по плакатите във вътрешността на страната. Носеше достойнството си открито, като медал за бойни заслуги и хората неволно си казваха: ето, това е типичен голям играч, опитен в сделките човек.