Лицето на Мигел потръпна. Той се отдалечи на няколко метра и се обърна.
— Защо си в Дамараланд? Още не си приключил с изследванията, нали?
Дейвид проточи шия, за да види какво става вляво.
Край ланд ровъра на „Келерман Намкорп“ се бяха струпали мъже и го претърсваха вътре. Провикна се друг глас, този път с френски акцент:
— Имаме ги! Намерихме кръвните проби, Мигел.
Гаровийо се усмихна.
— Много благодаря. И гледайте да вземете всички епруветки.
После мъжете продължиха да търсят.
Дейвид отново я повика тихичко:
— Ейми?
Все още не я виждаше, понеже беше точно зад него. Фаровете блестяха ослепително в мрака, насочени към драмата в центъра. Беше като осветена с прожектори сцена в най-тъмния театър на света.
А пък Мигел изпълняваше главната роля — трагичният герой, който се усмихваше замислено на лунна светлина. Погледна към Алфонс. И усмивката му стана още по-широка. Отново измери Алфонс с очи, сякаш за да потвърди подозрението си. Заговори, но не конкретно на някого:
— Ezina, ekinez egina…31 Трябва само да намерим Елоиз. Още не са приключили с изследванията. Тук са кръвните проби от намибийските им изследвания, тепърва ще трябва да ги анализират. Това поне е ясно. — Той се приближи към Ейми. — Това е добре. Да, Ейми Майърсън, много мило от твоя страна, че остави баща ми да се самоубие. И майка ми. Разбира се…
Ейми видимо трепереше ужасена.
Мигел се изплю гневно.
— Хей! Трябва да убедим Ангъс Неърн да ни каже къде е Елоиз. А за това ни е нужна помощ. Виждам, че вече сте си запалили огън. Нощем в пустинята е студено, нали? — Терористът едновременно се намръщи и се усмихна. — Хайде да отидем да се постоплим…
Дейвид гледаше напълно безпомощен. Грубо отведоха Ейми, после той усети, че и него го ритат в прасците, за да го принудят да тръгне. Преместиха ги в по-широката просека, далеч от масата, между всички коли. Алфонс и другите помощници вече бяха приготвили голяма незапалена клада. Дейвид се взря в камарата сухо дърво и се зачуди къде ли са останалите помощници от лагера. Може би седяха щастливи по селата си, спяха или се хранеха. Без дори да подозират за фаталните събития само на няколко километра от тях по-нагоре в плиткия каньон.
Бяха сами с Мигел и с хората му. Нямаха никакъв шанс за спасение.
Принудиха и четиримата да коленичат в прахта. Като пленници на ислямска секта, коленичили на земята в очакване да бъдат обезглавени. Наблизо беше незапаленият огън, пирамидата от сухо дърво.
Чакаха. Пустинният вятър вече беше станал студен. Похитителите им седяха и пушеха на вратите на джиповете си, а неколцина от тях все още старателно претърсваха ланд ровъра на „Намкорп“.
— Ще ни убият ли? — прозвуча напрегнато гласът на Ейми.
Дейвид закопня да я прегърне, да я защити, да я спаси. Познатият стар копнеж. Обаче беше с белезници и на колене. Можеше само да я излъже. И точно това направи:
— Не. Нуждаят се от нас, за да намерят Елоиз… Какъв смисъл има да ни убиват?
— Какви ги плещиш? Разбира се, че ще ни убият — изхили се Ангъс. — Ние сме мъртви. Ние сме геология. Свършено е с нас, мамка му. Ти си бил свидетел на самоубийството на баща му. Вероятно обвинява теб. Знае, че ти е известна ужасната му тайна. Чернилката на Гаровийо! — Кикотът му преливаше от гняв. — Първо ще ни изтезават, за да опитат да разберат къде е Елоиз. После ще ни убият. Там, в пустинята. Обаче, ей, човек може да умре и на по-лоши места. Кюмберно. Били ли сте в Кюмберно?
Ейми се разплака.
— Всъщност бих предпочел да умра тук, отколкото да живея в Кюмберно — изкикоти се Ангъс.
Гаровийо се беше върнал.
— Добре. Разбира се. А сега… — погледна той към Ангъс Неърн, после към Ейми, Алфонс и Дейвид. После отново към Ангъс. — Доктор Неърн. Наистина трябва да разберем къде е Елоиз, затова ще го изтръгна от теб. Ще го изтръгна от шибаното ти сърце.
— Майната ти!
Усмивката на терориста блесна с едва сдържан гняв, после той посочи Алфонс.
— Вземете го. Гаджето. Sexuberekoi. Него.
Помощниците на Мигел изправиха Алфонс на крака. Коленете на младия намибиец трепереха. Мигел изгледа пленниците си един след друг. И каза:
— Винаги съм се чудел… дали разказите за изгарянето на вещици на клада са само легенди, а?
Възел от страх се стегна в гърдите на Дейвид.