— Тук сме, понеже брат ти не иска да ни каже. Ние искаме да ни каже всичко. Да ни предаде Дейвид Мартинес и Ейми Майърсън. Да ни каже къде са. Да ни разкрие какво знае. Да се предаде… иначе ще страда точно както ти ще страдаш след малко.
Тим се помъчи да докара храбра усмивка. Опитваше се да се усмихне смело заради Саймън.
Патосът му беше непосилен.
Още един мъж се раздвижи зад Тим. Държеше въже и парче дърво. Въжена примка и парче дърво?
Първият мъж заговори спокойно през маската си. В гласа му се усещаше съвсем лек акцент:
— Е, Тим, много съжалявам, че се налага да го правим, обаче е заради брат ти, не го е грижа за теб. Сбогувай се с брат си Саймън, който не дава и пет пари.
Мъжът надяна примката на шията на Тим.
Тим почти веднага започна да се дави. Краката му се изпружиха, заритаха и задраскаха шумно с пети по пода. Гаротата се затягаше все повече и повече. Лицето на Тим порозовя, после стана червено и накрая — почти синьо.
Мъжът стоеше безразлично зад Тим и просто стискаше въжето здраво, без да обелва нито дума. После убиецът пусна въжето, а Тим изпъшка, шумно си пое дъх. Все още беше жив. Тим беше жив.
Първият мъж се наведе към камерата.
— Следващия път ще го убием.
Екранът стана черен.
Саймън впери поглед в него. Избута стола си назад и се извърна, за да си тръгне — за да отиде някъде, където и да е. Подхвърли няколко евро на озадаченото момиче и излезе на застланата с камъни улица. Нуждаеше се от чист въздух, за да не се разкрещи.
Тим…
Една полицейска кола бавно трополеше по настилката на главната улица. Нагоре по склона към Гащоф Фраундхофер. По посока на дървените вили.
Саймън се загледа към колата. После си спомни информацията на Дейвид. Обърна се на другата посока и хукна.
44
Пред тях се очертаваше необичайният силует на Людериц — строги лутерански църкви в горния край на черни пътища покрай ведрите шварцвалдови къщи с фронтони и мърляви миньорски таверни. Рула бодлива тел пазеха дървените пристани, щръкнали в студената и сурова синева на морето.
Дейвид следваше Ангъс, който крачеше бързо, зави наляво и му даде знак.
— Къщата на Дрезлер…
Озоваха се пред най-ярко боядисаните къщи, стените им бяха червени, големи бели джипове бяха паркирани по-надолу на празната улица. Нажежен бял метал на слънцето.
Ангъс похлопа и зачака. Беше пъхнал ръка във вътрешния си джоб. Дейвид знаеше защо. Ангъс похлопа отново, по-силно и по-настойчиво, и зачака.
После се чу шум. Някой бавно отключи и отвътре надникна много възрастен мъж. Ангъс тутакси извади пистолета на Нейтан, бутна вратата и грубо и гневно изблъска мъжа назад в собствения му коридор.
Дулото на пистолета беше насочено към оранжевата жилетка на стареца. Ейми и Дейвид се спогледаха. Разтревожени и уплашени.
Ангъс не показваше нито страх, нито съмнение.
— Чуй ме, Дрезлер — злобно изрече той, — всички са мъртви, мамка му. А аз искам да разбера къде сте скрили резултатите на Фишер. Веднага. Казвай.
Старият нацист се отдръпна боязливо, обаче Ангъс се надвеси над него и го прикова към стената. Дрезлер погледна към дулото на пистолета, после към Ангъс и накрая към Дейвид. Примигна три пъти, докато се взираше в Дейвид, като че ли той го плашеше повече от пистолета.
— Казвай, Дрезлер. Просто ми кажи, по дяволите!
Дрезлер запелтечи, Ангъс продължи да настоява, ръмжейки гневно:
— Веднага ми кажи!
— Ich weiss es nicht, nein, nein…34
— Знам, че говориш английски, духач такъв…
Старецът се беше олигавил. Беше толкова уплашен, толкова слисан, че от устата му се точеха лиги.
Дейвид не изпитваше желание да се намесва. Сцената беше прекалено противна, просто прекалено противна. Огледа наоколо, докато Ангъс крещеше. Намираха се в коридор, сякаш от сърцето на баварските Алпи. На стената дори тиктакаше часовник с кукувица. Имаше няколко стари бастуна с пожълтели рогови дръжки.
И портрет на папа Пий X?
Може би Ангъс имаше право да тероризира стареца, за да изтръгне признание.
Устата на Дрезлер се затваряше и отваряше. Ангъс се приближи още по-наблизо. Дейвид допускаше, че дулото на пистолета силно притиска гърдите на стареца, че сигурно го боли.
— Къде са резултатите на Фишер? Следващия път ще стрелям.